Ан Райс - Ве

толкова голяма мълва. Казах и че съм се уверил, че е писала

до епископа, и до Парламента в Париж, но тя ме накара да

замълча с прост жест и каза:

- Аз ще умра утре и ти не можеш да направиш нищо.

- О, но мога да ти помогна поне с нещо - отвърнах аз, -

имам един прах, който се разтваря във вода, и когато го

изпиеш, изпадаш в ступор и не чувстваш така силно болката.

Мога да ти дам и такова количество, че да умреш, ако

пожелаеш, и да избегнеш агонията в пламъците. Знам, че ще

успея да ти го дам. Старият свещеник е глупак.

Тя изглеждаше доста развълнувана от предложението ми, макар че не бързаше да го приеме.

- Петир, трябва да съм в съзнание, когато ме отведат на

площада. Предупреждавам те, махни се от града по време на

екзекуцията. Или бъди на сигурно място, в стая със затворени

прозорци, ако държиш да видиш всичко с очите си.

- За бягство ли говориш, Дебора? - попитах аз, защото, трябва да призная, въображението ми веднага започна да

работи. Само да можех да я спася, като причиня някаква

голяма суматоха, и да я отведа по някакъв начин. Но как щях

да постигна подобно нещо?

- Не, Петир, това е отвъд моята сила и силата на онзи, когото командвам. За един дух е проста работа да донесе

малко бижута или златна монета в ръцете на вещица, но да

отвори вратите на затвора, да обезоръжи стражите? Това не

може да направи. - Тогава, погледът и? като че се

разфокусира и тя започна да се озърта диво из стаята. -

Знаеш ли, че собствените ми синове свидетелстваха срещу

мен? Знаеш ли, че моят обичан Кретиен е нарекъл майка си

вещица?

- Мисля, че са го принудили, Дебора. Да се срещна ли с

него? Кажи ми, как да ти помогна?

- О, мили мой Петир - отвърна тя. - Защо не ме послуша, когато те молих да дойдеш с мен? Но ти нямаш вина за всичко

това. Аз съм виновна. - Тя поклати глава и продължи: - Има

още нещо в тази история. Когато той умря, смятах, че нямам

вина за това. Но прекарах цял месец в тази килия, и мислих, Петир. Гладът и болката изостриха разума ми.

- Дебора, не вярвай в онова, което ти говорят враговете ти, без значение колко често го повтарят и колко са убедителни!

Тя не ми отговори. Изглеждаше напълно безразлична. После

отново се обърна към мен:

- Петир, моля те, направи нещо за мен. Ако утре ме заведат

окована на площада, което е най-големият ми страх, настоявай да освободят ръцете и краката ми, за да мога да

нося тежката свещ за покаяние, както е обичаят. Не

позволявай осакатените ми крака да събудят жалост у теб, Петир. Страхувам се от оковите повече, отколкото от

пламъците!

- Ще го направя - казах аз, - но няма защо да се

притесняваш за това. Те ще ти дадат да носиш свещта и ще те

преведат из целия град. Ще те накарат да я оставиш на

стълбите на катедралата и чак тогава ще те вържат и ще те

отведат на кладата. - Нямах сили да продължа.

- Чуй ме, искам да те помоля и за още нещо - каза тя.

- Да, продължавай.

- Когато всичко свърши, напусни града. Пиши на дъщеря ми, Шарлот Фонтене, жена на Антоан Фонтене, в Сан Доминго, което е в Испаньола. Пиши на адреса на търговеца Жан-Жак

Тусен в Порт-о-Пренс, ще ти кажа какво.

Аз повторих името и пълния адрес.

- Пиши на Шарлот, че не съм страдала в пламъците, дори и

да не е истина.

- Ще я накарам да повярва в това.

Тя се усмихна горчиво.

- Може да не повярва. Но все пак се постарай, заради мен.

- Какво друго?

- Искам да и? предадеш следното, моля те, запомни го дума

по дума. Кажи и? да е много внимателна - че онзи, когото и?

изпращам в нейно подчинение, понякога върши неща, защото

смята, че ги искаме. И още и? кажи, че онзи, когото и?

изпращам, черпи увереност както от случайните ни мисли, така и от внимателно изречените думи.

- О, Дебора.

- Разбираш какво ти казвам, нали, и защо трябва да и? го

предадеш?

- Разбирам, разбирам всичко. Пожелала си съпругът ти да

умре заради изневярата му. И демонът го е съборил от коня.

- Не е толкова просто. Не се опитвай да го разбереш. Никога

не съм желала смъртта му. Аз го обичах и не знаех нищо за

изневярата му! Но трябва да предадеш думите ми на Шарлот

заради нейна сигурност, защото моят невидим слуга не може

да и? обясни сам променливата си природа. Той не може да и?

каже онова, което сам не разбира.

- Но:

- Моля те, не започвай да ми говориш за съвест, Петир. По-

добре никога да не беше идвал, ако заговориш за това.

Смарагдът е у нея. Той ще отиде при нея след смъртта ми.