Ан Райс - Талтош

Обърни внимание, каза Мона. Искам да те науча как да използваш компютъра, преди да станеш на четири, и да осъзнаеш, че нищо не може да ти попречи да бъдеш каквото пожелаеш. Чуваш ли?

Бебето се смееше ли, смееше. Правеше салта в корема и?, протягаше малките си ръчички и краченца и се смееше ли, смееше. Мона също не можеше да спре да се смее.

- Ето каква си била! - каза тя на бебето.

После гласът на Мери Джейн каза нещо - вече насън, защото Мери Джейн бе облечена като Древната Евелин, в старчески дрехи - в габардинена рокля и обувки с връзки. Определено беше сън. Мери Джейн каза: «Има и още нещо освен това, скъпа. Скоро трябва да вземеш много сериозно решение».

Петнайсет

- Виж, забрави какво си сторил, съвземи се - каза Томи. Пътуваха обратно към метрополията, защото той бе настоял. - Трябва да се държим така, сякаш нямаме нищо общо. Всички доказателства са унищожени, прекъснах подслушвателната линия. Няма да успеят да проследят нищо. Трябва обаче да се върнем там и да се държим сякаш нищо не се е случило, трябва да покажем колко сме опечалени от смъртта на Маркус. Това е всичко.

- Ще им кажа, че съм се разтревожил за Стюарт - каза Марклин. - Да, точно това ще им кажа. Ти също си се разтревожил за него. Той бе под такова ужасно напрежение.

- Може изобщо да не са забелязали. Може по-старите дори да не са разбрали, че ме няма.

- Ти не си открил Стюарт и сега се връщаш у дома. Схвана ли? Трябва да се върнеш.

- А после?

- От тях зависи - каза Томи. - Без значение какво ще се случи, ние трябва да останем там, за да не събудим подозрение. Ще се държим нормално. «Ама какво става, няма ли някой да ни обясни?»

Марклин кимна, но попита:

- Все пак къде е Стюарт? - Погледна към Томи. Той беше спокоен, както в Гластънбъри, когато Марклин бе готов да падне на колене, за да го убеди да се върне.

- Отишъл е да се види с Юри. Това е. Никой не подозира Стюарт, Марк. Теб може да са те заподозрели, заради онова, което си наприказвал. Сега се стегни, старче, ще го изиграем добре.

- Но докога?

- Откъде да знам? - отвърна спокойно Томи. - Най-малкото докато намерим някоя нормална причина да си тръгнем отново. Тогава ще се върнем в моя апартамент в «Риджънт парк» и ще решим. Разбрахме ли се? Какво ще изгубим, ако останем в ордена? Но какво можем да спечелим?

- Кой тогава е убил Аарън?

Томи поклати глава. Сега гледаше пътя, сякаш Марклин се нуждаеше от навигатор. А и самият Марклин не бе сигурен, че няма нужда. Ако не познаваше много добре пътя, вероятно нямаше да се справи.

- Не съм сигурен, че трябва да се връщаме - каза Марклин.

- Това е глупаво. Те нямат идея какво точно се е случило.

- Откъде знаеш? - попита Марклин. - Господи, Юри може да им е казал! Томи, помисли малко. Вероятно не е редно да си толкова спокоен пред лицето на подобна опасност. Стюарт отиде да се види с Юри, вероятно той самият сега е в метрополията.

- Нима мислиш, че Стюарт не се е сетил да каже на Юри да стои настрани? Че в ордена има заговор и той не знае кой точно е замесен?

- Мисля, че ти би се сетил, вероятно и аз, но за Стюарт не съм сигурен.

- И какво, ако Юри е там? Те ще знаят за заговора, но няма да знаят за нас! Стюарт не би казал на Юри за нас, каквото и да се случи. Ти си този, който не мисли. Какво може да им каже Юри? Ще ги осветли за случилото се в Ню Орлиънс. И ако това попадне в досиетата… Да знаеш, вече почти съжалявам, че унищожих подслушвателната линия.

- Аз пък не съжалявам! - сопна се Марклин. Вече започваше да се дразни от деловото отношение на Томи, от абсурдния му оптимизъм.

- Страхуваш се, че няма да се справиш, нали? - попита Томи. - Страхуваш се, че ще се сринеш като Стюарт. Но, Марклин, трябва да разбереш, че Стюарт е бил цял живот в Таламаска. А какво означава Таламаска за мен и теб? - Томи се изсмя. - Боже, те направиха грешка с нас, нали, братко?

- Не, не са - отвърна Марклин. - Стюарт знаеше какво прави, че ние имаме смелостта да осъществим плана, който той не е могъл да реализира. Стюарт не направи грешка. Грешката е, че някой уби Антон Маркус.

- А и никой от нас не е бил там достатъчно дълго, за да разбере повече за този човек, за престъплението му и непредвидения инцидент. Това си е щастлива случайност, нали?

- Разбира се. Отървахме се от Маркус. Това е. Но какво ли се е случило по време на убийството? Елвера е говорила с убиеца. Той е казал нещо за Аарън.

- Няма ли да е чудесно, ако е бил от семейство Мейфеър? Някоя вещица с висок ранг. Казвам ти, искам да прочета цялото досие за вещиците Мейфеър, от кора до кора. Искам да знам всичко за тези хора! Сигурно има някакъв начин да се сдобием със записките на Аарън. Познаваш го, сигурно е записал всичко. - Вероятно е оставил кашони със записки. Трябва да са в Ню Орлиънс.