Ан Райс - Талтош

Самюъл се смъкна от креслото и тръгна към нишата.

- Юри, иди в спалнята, моля те. Не бива да те виждат - рече той и мина наперено покрай него.

Юри стана и рамото го заболя много силно. Влезе в спалнята и затвори вратата. Озова се в мрачна тишина - меките, богато надиплени завеси приглушаваха утринната светлина. Той вдигна слушалката на телефона; бързо се включи в директната линия и набра кода на САЩ.

После се поколеба, чувстваше се напълно неспособен да изговори успокоителните лъжи, които трябваше да каже на Мона. Нямаше търпение да се чуе с Аарън и да му съобщи какво е научил. Пък и почти се страхуваше, че някой може да му попречи и да не успее да се свърже.

По пътя от Шотландия на няколко пъти намираше обществени телефони и пак го завладяваше същата дилема, но джуджето му нареждаше да се качи веднага в колата.

Какво да каже на малката си любима? Каква част от информацията да каже на Аарън за краткото време, в което успееше да разговаря с него?

Бързо набра кода на Ню Орлиънс и номера на къщата на Мейфеър на Сейнт Чарлз и Амелия. Зачака леко притеснен, че в Америка сега вероятно е посред нощ, и в следващия миг осъзна, че наистина е така.

Груба и ужасна грешка, каквито и да бяха обстоятелствата. Но някой вдигна слушалката. Гласът беше познат, но Юри не можа да го свърже с определен човек.

- Обаждам се от Англия. Много съжалявам. Трябва да говоря с Мона Мейфеър - каза той. - Надявам се, че не съм събудил цялата къща.

- Юри, ти ли си? - попита жената.

- Да! - призна той, без да се изненада, че тя разпозна гласа му.

- Юри, Аарън Лайтнър е мъртъв - каза жената. - Аз съм Силия, братовчедката на Беатрис. И на Мона. На всички съм братовчедка. Аарън беше убит.

Последва много дълго мълчание. Не знаеше какво да каже. Изведнъж се скова от смразяващ, ужасен страх - страх от значението на тези думи - че никога, никога вече няма да види Аарън, че никога вече няма да говори с него, че Аарън вече го няма.

Опита се да раздвижи устни, но не можа. Направи някакъв безсмислен, нелеп жест с ръка и сграбчи кабела на телефона.

- Съжалявам, Юри. Много се тревожехме за теб. Мона много се притесни. Къде си? Можеш ли да се обадиш на Майкъл Къри? Ще ти дам номера му.

- Добре съм - отвърна тихо Юри. - Имам номера му.

- Мона сега е там. В другата къща. Те ще искат да разберат къде си, как си и как да се свържат с теб.

- Но Аарън… - започна той умоляващо, неспособен да довърши. Гласът му бе съвсем слаб, заглушаван от смазващите емоции, които замъгляваха зрението му и го лишиха от понятие дори за самия себе си. - Аарън…

- Беше прегазен нарочно. Беше тръгнал от хотел «Пончартрейн», където оставил Беатрис и Мери Джейн Мейфеър. Настанили Мери Джейн там. Беатрис тъкмо влизала във фоайето на хотела, когато чула шума. Двете с Мери Джейн видели всичко. Аарън бил прегазен от колата няколко пъти.

- Значи е убийство - рече Юри.

- Абсолютно. Хванаха онзи, който го е извършил. Някакъв безделник. Наели са го, но не знае кой. Дали му пет хиляди в брой да убие Аарън. Опитвал се от цяла седмица. Вече бил похарчил половината пари.

Юри искаше да затвори. Струваше му се напълно невъзможно да продължи този разговор. Облиза горната си устна и се насили да заговори:

- Силия, моля те, кажи на Мона Мейфеър и на Майкъл Къри, че съм в Англия и съм в безопасност. Скоро ще се свържа с тях. Трябва много да внимавам. Предай съболезнованията ми на Беатрис Мейфеър. Изпращам и? цялата си обич.

- Ще им кажа.

Той затвори телефона. И да бе казала още нещо, не я чу. Потъна в тишината. Меките пастелни цветове на спалнята като че успяха да го успокоят за миг. Светлината озаряваше красиво огледалото. Стаята миришеше на чисто.

Отчуждение, липса на вяра както в щастието, така и в останалите. Рим. Аарън идва. Аарън е изличен от живота - не от миналото, а от настоящето и от бъдещето. Напълно.

Не знаеше колко дълго стоя така.

Струваше му се, че е стоял като вкоренен до тоалетката много, много дълго. Усети, че Аш, високият мъж, влезе, но не за да му попречи да говори по телефона.

Топлият му съчувствен глас внезапно успя да се докосне до дълбоката ужасна скръб, която изпълваше Юри.

- Защо плачеш, Юри?

Този въпрос бе изречен с чистотата на дете.

- Аарън Лайтнър е мъртъв - отвърна Юри. - Така и не му се обадих да му кажа, че се опитаха да ме убият. Трябваше да му кажа. Трябваше да го предупредя…

Откъм вратата се чу леко дрезгавият глас на Самюъл:

- Той е знаел, Юри. Знаел е. Нали ми каза как те е предупреждавал да не се връщаш тук, че могат да дойдат за него всеки момент.