Ан Райс - Талтош

- За бога, Аш - обади се джуджето и си изтупа панталоните. - Престани.

Огънят вече бе буен и разкошен. Джуджето седна в едно меко и леко безформено кресло, което изглеждаше изключително удобно. Краката му не стигаха до земята.

Беше невъзможно да прочетеш нещо по силно сбръчканото му лице. Наистина ли беше толкова ядосан? Гънките на плътта унищожаваха всяко изражение. Всъщност само гласът му изразяваше всичко и ярките очи, които се разширяваха само от време на време, когато говореше. Червената му коса много подхождаше на нетърпеливия му нрав. Той забарабани с късите си пръстчета по облегалките на креслото.

Юри тръгна към дивана и седна сковано в самия му край. Високият мъж отиде до камината и се загледа в огъня. Юри се сдържаше да не се втренчи в него.

- Талтош значи - прошепна той. Гласът му звучеше съвсем спокойно. - Талтош. И защо искаш да говориш с мен? Защо искаш да ми помогнеш? Кой си ти и защо дойде тук?

- Ти видя ли другия? - попита високият мъж, като се обърна и погледна Юри почти срамежливо, с широко отворени очи. Щеше да е почти поразително красив, ако не бяха ръцете. Кокалчетата на пръстите му приличаха на възли.

- Не, не съм го виждал - каза Юри.

- Но знаеш със сигурност, че е мъртъв?

- Да, знам го със сигурност - отвърна Юри.

Джудже и гигант. Не му беше смешно от това положение, но изведнъж му се стори ужасно забавно. Уродливостта на това същество го караше да изглежда някак дори по-приятно. А уродливостта на малкия човек му придаваше опасен и злобен вид. Нима и двамата бяха дело на природата? Тук имаше нещо далече надхвърлящо струпването на случайности и съвпаденията.

- А този талтош имаше ли приятелка? - попита високият. - Имам предвид друг талтош, женски.

- Не, той имаше връзка с жена на име Роуан Мейфеър. Казах на приятеля ти за нея. Тя е негова майка и любовница. В Таламаска такива като нея ги наричаме вещици.

- Аха - обади се джуджето, - и ние така ги наричаме. В тази история са замесени много могъщи вещици, Ашлар. Цял род. Остави човека да ти разкаже всичко.

- Ашлар, така ли е името ти? - попита Юри. Това беше удар за него.

Четири часа преди да напусне Ню Орлиънс, Аарън му бе разказал историята на Лашър, демона от долината. Свети Ашлар - името се повтаряше отново и отново.

- Да - каза високият. - Но Аш е едносричната му версия, която искрено предпочитам. Не искам да бъда нелюбезен, но го предпочитам толкова много, че често не отговарям, когато ме нарекат Ашлар. - Това бе казано доста категорично, макар и любезно.

Джуджето се засмя.

- Наричам го с пълното му име, за да го накарам да ме слуша по-внимателно - рече то.

Високият не отговори. Топлеше ръцете си на огъня; така разперени, пръстите му изглеждаха поразени от болест.

- Боли ви, нали? - попита мъжът и се извърна от огъня.

- Да, извинете ме, че ми е проличало. Раната е в рамото ми и всяко движение ми причинява болка. Ще позволите ли да се изтегна на дивана? Не мислете, че ми се спи. Съвсем бодър съм. Ще ми кажете ли кой сте всъщност?

- Нали ви казах? - учуди се високият. - По-добре говорете вие. Какво се случи с вас?

- Юри, нали ти казах - обади се джуджето нетърпеливо, но все пак добродушно, - това е най-старият ми приятел на този свят. Казах ти, че той познава Таламаска. Знае повече за нея от всяко друго живо същество. Моля те, довери му се. Кажи му каквото иска да знае.

- Вярвам ти - каза Юри. - Но защо да му разказвам за преживелиците си? Какво ще стори, ако е наясно с тях?

- Ще ти помогна, разбира се - бавно каза високият и леко кимна. - Самюъл ми каза, че хората от Таламаска са се опитали да те убият. Много ми е трудно да го повярвам. Винаги съм обичал този орден по свой си начин. Пазех се от него, както от всичко, което би могло да ме откъсне от света. Но хората от Таламаска рядко са били мои врагове… или поне не за дълго. Кой се опита да те нарани? Сигурен ли си, че са били от ордена?

- Не, не съм - отвърна Юри. - Ето какво се случи, накратко. Аз бях сираче и Таламаска ме прие. Аарън Лайтнър ме въведе в ордена. Самюъл знае за кого говоря.

- Аз също - рече високият.

- Цял живот съм служил на ордена, най-вече пътувах, изпълнявах задачи, които сам не разбирах напълно. Неусетно клетвата ми за вярност към ордена се превърна в клетва за вярност към Аарън Лайтнър. Когато той замина за Ню Орлиънс да разследва семейство вещици, всичко изведнъж тръгна на зле. Семейството се нарича Мейфеър, потомствени вещици. Прочетох историята им в старите досиета на ордена, преди да ми бъде отказан достъп до тях. Именно Роуан Мейфеър роди талтоша.