Ан Райс - Талтош

Избихме доста от враговете си. На два пъти нахлухме в техни укрепления, за да спасим пленени талтоши, чиито песни бяхме чули от голямо разстояние.

Открихме планинската долина Донелайт едва през пролетта. Снегът вече се топеше, а гъстите гори отново зеленееха. Езерото се бе освободило от леда и скоро ние се озовахме сред убежище, до което имаше достъп само по реката, която лъкатушеше, и самото езеро не можеше да се види от морето. Всъщност пролуката, през която моряците навлизаха в него, изглеждаше като пещера.

В по-късни времена езерото се превърна в пристанище. На хората им бяха нужни доста усилия, за да разберат, че то има излаз към морето.

Но тогава ние знаехме, че сме открили тайно и сигурно убежище.

По пътя бяхме спасили много талтоши. Господи, какви истории разказваха те! Човеците открили чудото на раждането чрез нас! Били като омагьосани от него; измъчвали наши мъже и жени без никаква милост, като ги насилвали да се съвкупяват, а после крещели от изумление, когато се появявал нов талтош. Изтощили някои от жените до смърт. Мнозина от нашите се опитали да се съпротивляват, отказали да бъдат насилвани; някои жени намерили начин да сложат сами край на живота си. Други били избити, защото се борели и отблъсквали всеки човек, който се приближавал до тях, или пък защото на няколко пъти се опитвали да избягат.

Когато хората открили, че новородените могат да се размножават веднага, те започнали да ги насилват да се съвкупяват, а те - объркани и изплашени, не могли да се възпротивят. Хората знаели каква власт има музиката над талтошите и как да я използват. Смятали талтошите за сантиментални и боязливи, макар че точно какви думи са използвали тогава, не мога да кажа.

Накратко, между нас и нашествениците се зароди дълбока омраза. Ние, разбира се, ги смятахме за животни, които могат да говорят и да вършат разни неща - все ужасни извращения, които унищожават красивия ни живот. А те пък ни смятаха за смешни и относително безобидни чудовища! Скоро стана ясно, че целият свят е пълен с хора като тях или по-малки, които се размножават и живеят както знаят, а не с народ като нас.

От нашите набези се бяхме снабдили с много предмети, които тези хора бяха донесли от целия свят. Пленниците ни разказваха истории за велики кралства, оградени със стени, за дворци в пустинни земи и в джунгли, за племена от воини и за селища, така огромни, че никой не можеше да си ги представи. И тези селища имаха имена.

Доколкото знаехме, всички тези хора се размножаваха по човешкия начин. Раждаха малки, беззащитни бебета - полудиви, полуинтелигентни създания. Всички човеци бяха агресивни, обичаха войната, обичаха да убиват. Всъщност за мен бе съвсем ясно, че най-агресивните сред тях са оцелявали през вековете и са унищожавали онези, които не били така свирепи. Така че те самите се бяха създали такива.

Нашите ранни години в Донелайт - нека сега отбележа, че ние дадохме това име на долината - бяха години на усилени размишления и дискусии, на изграждане на най-съвършените кръгове, на свещенодейства и молитви.

Отпразнувахме раждането на много талтоши, които се опитвахме да подготвим за тежките изпитания, които ги очакват. Погребахме мнозина, които умряха от раните си, както и жени, изтощени от ражданията. Погребахме и онези, които просто изгубиха желание да живеят, веднъж напуснали Солсбъри.

Това бе времето на най-големите страдания за моя народ, по-тежко дори от самите кланета преди това. Виждах силни, белокоси талтоши, велики певци, да се отказват изцяло от своята музика и да падат бездиханни във високата трева.

Накрая, след като събрахме нов съвет - от новородените и най-мъдрите белокоси талтоши, които искаха да сторят нещо, за да променят ситуацията - стигнахме до обща логична позиция.

Можете ли да се сетите каква беше тя?

Ние съзнавахме, че хората трябва да бъдат унищожени. Иначе щяха да унищожат всичко, което ни бе дарено от Добрия бог. Те изпепеляваха живота ни със своите конници, факли и мечове. Бяхме длъжни да ги стъпчем.

А щом като те бяха завладели всички далечни земи и бяха така многобройни, тогава ние щяхме да се размножаваме по-бързо от тях. Нима не бяхме прави? Ние бяхме в състояние да възстановяваме числеността си много бързо. А на тях им бяха нужни години, за да заменят всеки паднал в боя воин. Със сигурност можехме да ги победим с числеността си в битка, стига да… стига да бяхме способни на подобно клане.

След седмица обсъждания бе решено, че не сме способни на това. Някои може би… бяхме натрупали толкова много гняв и омраза, че искахме да ги разкъсаме на парчета. Но като цяло талтошите просто не можеха да убиват така; не можеха да отвърнат подобаващо на ужасяващата жажда за кръв на хората. И ние го знаехме. Хората щяха да победят чрез злината и омразата си.