Ан Райс - Талтош

Белокосите, които обичаха да разказват истории, бяха живели най-дълго, разбира се, но никой не ги смяташе за стари. И ако някоя нощ заспяха и не се събудеха на сутринта, всички решаваха, че са умрели от инцидент, който обаче никой не е видял. Белокосите имаха много тънка кожа, толкова тънка, че вените личаха под нея; те често губеха и миризмата си. Но въпреки това ние нямахме понятие за възраст.

Да бъдеш стар означаваше да знаеш най-дългите и най-хубавите истории, да разказваш историите, които си научил от талтоши, които вече не бяха сред нас.

Тези истории се разказваха в свободен стих или пък се пееха, понякога се изливаха като поток от ярки образи и ритъм, на късчета мелодия и много смях. Да, беше прекрасно да слушаш истории, беше великолепно. Това бе духовното измерение на нашия живот.

А кое беше материалното? Не съм сигурен, че имаше такова в същинския смисъл на това понятие. Никой не притежаваше нищо, освен вероятно музикалните си инструменти или пък багрилата за рисуване. Но дори тях си разменяхме съвсем свободно.

Всичко беше много лесно.

Понякога на брега биваше изхвърлен мъртъв кит и когато месото му изгниеше, ние вземахме костите и правехме разни неща от тях. Но за нас те бяха само играчки. Обичахме да копаем в пясъка и под канарите, за да ги събаряме по склоновете, просто така, за забавление. Харесваше ни и да оформяме малки фигурки и топчета от кост с някой остър камък.

Разказвачеството обаче беше най-уважаваният талант, както и умението да си спомниш не само това, което е съхранила собствената ти памет, но и спомените, разказани от други хора.

Разбирате какво искам да кажа. Нашите понятия за живот и смърт бяха основани на тези специфични условия и схващания. За талтошите послушанието беше нещо естествено. За нас беше съвсем нормално да проявяваме търпимост. Рядко се срещаха бунтари или фантазьори. Поне докато кръвта ни не се смеси с човешката.

Имаше много малко белокоси жени, вероятно една на двайсет белокоси мъже. И тези жени бяха много търсени, защото изворите им бяха пресъхнали, като този на Теса, и не бяха способни да родят, когато се отдадат на мъж.

Всъщност ражданията убиваха жените - но никой не смееше да го признае. Те отслабваха жените и ако някоя не умираше веднага след четвъртото или петото раждане, почти винаги след това заспиваше за дълго и впоследствие си отиваше. Много жени изобщо не искаха да раждат или пък го правеха само веднъж.

Раждането идваше винаги след съвкупяването на истински талтоши. Едва по-късно, когато се смесихме с хората, имаше жени, които биваха изтощавани, като Теса, от многобройните помятания. Но талтошите с човешка кръв имаха много специфични черти, които ще обясня по-късно. А и кой може да знае дали самата Теса не е имала потомство? Напълно е възможно.

По принцип обаче жените искаха да родят. Но не и скоро след като самите те се появят на бял свят. Мъжете постоянно искаха да заплождат жените, защото това им носеше удоволствие. Но никой, който знае, че съвкуплението ще създаде дете, високо колкото майка си, или дори по-високо от нея, не би си помислил да го направи просто за удоволствие.

Жените се любеха с други жени за удоволствие и то по много начини. Мъжете също го правеха с мъже, или пък си намираха някоя белокоса красавица, която вече можеше да се люби само за удоволствие. Случваше се и някой мъж да бъде обграден от няколко млади девици, нетърпеливи да родят дете. Най-хубаво беше да откриеш жена, която може да роди шест или седем деца, без да пострада от това. Или пък да намериш млада жена, която по някаква причина не може да ражда изобщо. Сученето беше огромно удоволствие; беше прекрасно да се събираме на групи и да го правим. Жените често изпадаха в екстаз от наслада. Всъщност те можеха да получат от кърменето такова удоволствие, каквото нищо друго не им носеше.

Не си спомням да е имало изнасилвания; не си спомням екзекуции; не си спомням някой да е проявявал злоба.

Спомням си спорове, разговори, дори понякога свади между партньори, но те винаги се разиграваха словесно - с песни и думи.

Не си спомням някой да е проявявал лош нрав или жестокост. Не си спомням непросветени души. Всички се раждахме научени на нежност, доброта, знаехме стойността на щастието, присъщи ни бяха любовта към удоволствието и желанието да го споделяме с другите.

Мъжете се влюбваха до полуда в жени и обратно. Разговаряха с дни и нощи; после заедно вземаха решение дали да се съвкупят. Или пък решаваха никога да не го правят.