Ан Райс - Талтош

- Шшшт, нека се махаме оттук. Казах на охраната, че съм видяла странен човек отпред и ще те закарам до твоята къща да си вземеш дрехи, а после ще те заведа на лекар. Хайде!

- Мери Джейн, ти си гений.

Но когато се изправи, и? се зави свят.

- Господи!

- Държа те, спокойно. Опри се на мен. Боли ли те?

- Е, вероятно не повече от всички, в чиято утроба протича ядрена реакция. Да се махаме оттук!

Те запристъпваха по алеята, Мери Джейн я подкрепяше, когато имаше нужда, но Мона се справяше добре, като се придържаше за вратата и оградата, докато стигнат до гаража. Там ги чакаше голямата лъскава лимузина и, слава богу, Мери Джейн запали двигателя и вратата се отвори. Бяха готови да потеглят.

- Мориган, спри да пееш! Трябва да помисля, да и? кажа как се отваря портата. Трябва да натиснеш малкото вълшебно копче.

- Знам! Качвай се.

Ревът на двигателя заглуши скърцането на затварящата се порта.

- Знаеш ли, Мона, трябва да те питам нещо. Просто трябва. Ами ако това същество не може да се роди, без ти да умреш?!

- Шшшт, пепел ти на езика, братовчедке! Роуан не умря, нали? А роди две такива! Няма да умра. Мориган няма да го позволи.

Няма, мамо, аз те обичам. Имам нужда от теб. Не говори за умиране. Когато говориш за смърт, аз я подушвам.

- Шшшт. Мери Джейн, наистина ли мислиш, че Фонтевро е най-подходящото място? Сигурна ли си? Дали обмислихме всички възможности, може би е по-добре да идем в някой мотел…

- Слушай, баба е там, а на нея можем да се доверим напълно. Онова момче, което е при нея, ще се измете оттам още щом му дам една двайсетдоларова банкнота.

- Но той не бива да оставя лодката си на пристана, защото някой друг може да…

- Няма да я остави, скъпа. Не се притеснявай, той ще откара баржата си у дома! Няма дори да припарва до пристана. Той живее в близкия град. Сега просто се отпусни и почивай. Във Фонтевро има всичко необходимо. Имаме си таван, който е сух и топъл.

- О, да, ще е чудесно.

- И когато утре слънцето изгрее, ще озари всички прозорци на тавана…

Мери Джейн натисна спирачките. Вече бяха на Джаксън авеню.

- Съжалявам, скъпа, но тази кола е много мощна.

- Затруднява ли те? Господи, никога не съм седяла тук, с това огромно купе зад гърба ми. Странно е, сякаш караш самолет.

- Не, не се затруднявам! - отвърна Мери Джейн и зави по Сейнт Чарлз. - Освен с тези гадни пияни нюорлиански шофьори. Полунощ е и пак е трудно да караш, особено ако караш кола с осемнайсет колела, каквато съм карала аз.

- И къде, по дяволите, си карала такава кола, Мери Джейн?

- В Аризона, скъпа. Наложи се да открадна един камион, но това е друга история.

Мориган отново се обаждаше, пееше, но бързо и жужащо. Вероятно пееше на себе си.

Нямам търпение да те видя, да те прегърна! Обичам те още повече, защото си именно такава! О, това е съдба, Мориган, това затъмнява всичко - целия свят на люлки, дрънкулки и щастливи бащи. Е, той също ще бъде щастлив, когато започне да осъзнава, че правилата на играта са се променили изцяло…

Светът се въртеше пред очите и?. Студеният вятър помиташе равнината. Те обаче танцуваха въпреки вятъра, като отчаяно се опитваха да се сгреят. Защо топлината ги напусна? Къде бе тяхната родина?

Ашлар каза: «Сега това е нашата родина. Сега ще трябва да познаем студа така, както познавахме топлината».

Не им позволявай да ме убият, мамо.

Мориган се бе свила на кълбо и изпълваше течността с балончета, косата и? падаше около нея и под нея, коленете и? бяха притиснати към очите.

Скъпа, защо мислиш, че някой ще те нарани?

Мисля го, защото и ти го мислиш, мамо. Знам онова, което знаеш ти.

- С бебето си ли говориш?

- Да, и то ми отговаря.

Очите и? вече се затваряха, когато излязоха на магистралата.

- Просто поспи, скъпа. Движим се много бързо, тази кола лети така, че скоростта изобщо не се усеща.

- Да не те спрат ченгетата.

- Скъпа, нима мислиш, че вещица като мен не може да се оправи с едно ченге? Дори няма да успеят да допишат акта!

Мона се засмя. Нещата се подреждаха перфектно. Наистина перфектно.

А най-доброто тепърва предстоеше.

Двайсет и едно

Камбанката звънна… Той не сънуваше, по-скоро планираше. Но тъй като го правеше на ръба на съня, виждаше ярки образи, възможности, които не би могъл да осъзнае по друг начин.

Щяха да отидат в Америка. Щяха да вземат цялата информация, която бяха натрупали. Майната им на Стюарт и на Теса! Стюарт ги бе изоставил. Беше ги разочаровал за последен път. Щяха да носят спомена за него, неговата вяра и убеждение, благоговението му пред тайната. Но нищо друго от него нямаше да им е нужно.