Ан Райс - Талтош

Райън изглеждаше много хубав, въпреки че май беше сърдит. Приличаше на човек, който е на път да започне да хока всичко живо. Тя пак започна да се смее. Беше време за нова глътка мляко, не, ще изпие цялата чаша. Ориз и мляко. Нищо чудно, че в Тексас ги ядяха заедно.

- Братовчеде Райън, почакай секунда… - каза Мери Джейн. - Нека напълня чинията ти.

- Не, Мери Джейн, благодаря. Мона, трябва да ти кажа нещо.

- Сега, по време на вечерята? О, ами добре, давай. Колко лошо може да е? - Тя си наля още мляко от кутията, като разля малко върху масата. - След всичко, което вече се случи… Нали знаеш, че проблемът на това семейство е крайният консерватизъм. Но понякога си мисля дали е само това. Как мислиш?

- Мис Пиги - рече Райън непреклонно, - на вас говоря.

Мона направо изпадна в истерия. Мери Джейн също.

- Мисля да работя тук като готвач - каза Мери Джейн. - На този ориз му трябва само малко масло и чесън.

- От маслото е! - обяви Мона и посочи Мери Джейн. - Къде е маслото? Това е тайната - слагай масло на всичко. - Тя взе филийка обикновен бял хляб и го намаза с топлото масло, което бавно се топеше в чинийката.

Райън си гледаше часовника. Безспорен сигнал, че възнамерява да остане още най-много четири минути. Господ да го поживи, още не бе казал и дума, че възнамерява да отведе Мери Джейн.

- Какво става, старче? - попита Мона. - Хайде, засипвай ме с информация. Ще я понеса.

- Не съм сигурен - каза той тихо.

Това я накара да избухне в още един пристъп на смях. Или може би я разсмя тъпото му изражение. Мери Джейн не можеше да спре да се киска. Стоеше до Райън и затискаше с ръка устата си.

- Мона, аз тръгвам - рече той. - В голямата спалня има няколко кашона с документи. Роуан ги искаше - записките от стаята и? в Хюстън. - Райън погледна плахо към Мери Джейн, сякаш искаше да каже, че тя не бива да разбира за това.

- О, да, записките - каза Мона. - Чух те да говориш за тях миналата нощ. Знаеш ли, чух много смешна история, Райън. Когато Дафни дьо Мюрие16… Нали знаеш коя е?

- Знам, Мона.

- Ами, тя започнала «Ребека» като експеримент - да види колко дълго може да продължи, без да назове името на разказвача. Майкъл ми каза това. Истина е. До края на романа това вече няма значение. Но така и не се разбира какво е името на втората жена на Максим де Уинтър, нито в романа, нито във филма. Гледал ли си филма?

- И какво?

- Ами, ти постъпваш по същия начин. Отиваш чак до гроба на Лашър, без никога да произнесеш името му. - Тя отново избухна в смях.

Мери Джейн също не спираше да се кикоти, сякаш знаеше за какво става дума. Единственото по-смешно нещо от човек, който се смее на нещо, е човек, който дори не се усмихва и се кокори пред теб с безизразно изражение.

- Не докосвай онези кутии - каза сериозно Райън. - Те са на Роуан! Само че трябва да ти кажа нещо за Майкъл. Нещо, което открих в генеалогията, описана в тези документи. Мери Джейн, моля те, седни и си дояж вечерята.

Тя веднага се подчини.

- А, вярно, генеалогия - каза Мона. - О, може би Лашър е знаел неща, които ние не знаем. Мери Джейн, генеалогията не е просто хоби в това семейство - тя е нещо като мания. Райън, четирите минути почти изтичат.

- Какви четири минути?

Тя се засмя отново. Ако той не си тръгнеше, тя щеше да умре от смях.

- Знам какво ще кажеш - обади се Мери Джейн, която отново скочи от стола, като че ли за сериозен разговор бе необходимо да говори права. - Ще кажеш, че Майкъл Къри е Мейфеър. Нали ви казах!

Лицето на Райън загуби и последната следа от жизнеността си.

Мона изпи четвърт от млякото. Беше изяла ориза, затова взе блюдото и отново натрупа димяща купчинка в чинията си.

- Стига си ме зяпал, Райън - каза тя. - Какво за Майкъл? Права ли е Мери Джейн? Тя каза, че той е Мейфеър, още когато се срещна с него за първи път.

- Такъв е - обяви Мери Джейн. - Видях приликата веднага. Знаете ли на кого прилича? На онзи оперен певец.

- На кой оперен певец? - попита Райън.

- Тайрон Макнамара. Беатрис има негови картини, нали се сещаш? Онези гравюри по стените. Бащата на Жулиен! Е, Райън, той трябва да е твой прадядо. Видях много хора в лабораторията, които приличат на него. Сигурно са ирландци. Не ти ли е направило впечатление? Разбира се, че не. Нали всички имате ирландска и френска кръв…

- Холандска също - обади се Райън някак сухо и немощно. Погледна към Мона и после пак към Мери Джейн. - Трябва да вървя.

- Чакай малко - настоя Мона. Тя отново натъпка устата си с ориз и отпи от млякото. - Само това ли искаше да ми кажеш? Че Майкъл е Мейфеър?