Ан Райс - Лашър

Свещеникът отново ме целуна по лицето и ме дръпна в параклиса на светеца. Там беше студено, защото вече не го сгряваха хилядите топли тела на хората в катедралата, а зимната тъма надничаше през прозорците.

- Ти си Ашлар, синко. Няма съмнение в това. Сега ми кажи какво си спомняш от раждането си.

Не исках да му отговоря. Завладя ме ужасен срам, когато се сетих за уплашената си майка, как ръцете и? се опитваха да ме отблъснат, когато засуках зърното на гърдата и?.

Не му отговорих.

- Отче, кажи ми кой е Ашлар, какво е моето предназначение.

- Добре, синко, ще ти кажа. Трябва да бъдеш изпратен в Италия, в дома на нашия орден в град Асизи, за да се изучиш за свещеник.

Замислих се над това, но то нямаше никакъв смисъл за мен.

- Сега по тези земи добрите свещеници са преследвани - каза той. - Извън долината са бунтовните последователи на краля и бесните кучета - лутеранците, както и много друга сган. Те искат да ни унищожат, ще унищожат и катедралата, ако им позволим. Ти си изпратен да ни спасиш, но трябва да се образоваш и да бъдеш ръкоположен в сан. Но най-важното от всичко - трябва да се посветиш на Девата. Не бива да докосваш плътта на жена; трябва да се откажеш от тази наслада в името на Господ. И запомни, никога не забравяй - не прегрешавай с жени. Прави каквото искаш с другите монаси. Щом служите на Бога, не е страшно. Но никога не докосвай плътта на жена. Още тази нощ има хора, които са готови да те отведат отвъд морето. Те ще се погрижат да стигнеш в Италия. А после - когато Господ ни даде знак, че времето е дошло, или когато ни разкрие своята промисъл за теб - ще се върнеш у дома.

- И какво ще сторя тогава?

- Ще поведеш хората, ще извършиш молебен, ще отслужиш за тях меса, ще ги докосваш и ще ги лекуваш като преди. Ще ги накараш да се отвърнат от лутеранските демони! Ще бъдеш светец!

Това ми изглеждаше лъжа, пълна лъжа. Или по-скоро невъзможна задача. Каква беше тази Италия? Защо да ходя там?

- Ще мога ли да го направя? - попитах.

- Да, синко, ще можеш. - После ми каза съвсем тихо и с лека хитра усмивка: - Ти си талтош. Талтошът е чудо. Талтошът може да върши чудеса!

- Значи и двете истории са истина! Аз съм светецът и съм чудовището със странното име.

- В Италия, когато застанеш в базиликата на свети Франциск, светецът ще ти даде благословията си и всичко ще бъде в ръцете на Господ. Хората се страхуват от талтошите, разказват легенди за тях, но талтош се появява само веднъж на няколко века и това винаги е добро знамение! Свети Ашлар е бил талтош, затова ние, които знаем това, казваме, че идва отново.

- Значи аз съм по-скоро някакво същество, отколкото смъртен човек, а ти очакваш от мен да кажа, че ще имитирам този светец.

- Много си умен за талтош - каза той. - И все пак притежаваш божествена простота и доброта. Нека го кажа другояче, за да го разбере чистото ти сърце. Ти сам трябва да избереш. Можеш да си зъл талтош или да бъдеш светец! Само да бях имал и аз такъв избор! Щях ли да бъда един жалък свещеник във време, когато свещениците са изгаряни живи от краля на Англия, измъчвани и посичани, или дори по-лошо. В Германия днес Лутер получава откровенията си от Бог, докато клечи в клозета и мята лайна в лицето на дявола! Да, в това се е превърнала религията днес. Нима искаш да останеш в долината, в мрака, да живееш в крайна нищета и ужас? Или искаш да бъдеш светец?

Без да дочака отговор, той каза тихо и печално:

- Знаеш ли, че самият сър Томас Мор е бил екзекутиран в Лондон, главата му била отсечена и набита на кол над Лондон Бридж! Така пожелала курвата на краля! Ето как стоят нещата!

Исках да избягам. Чудех се дали ще мога. Дали ще мога да избягам навън, където изгрява зората, а зимните птици извисяват своите прекрасни гласове. Думите му ме объркваха и измъчваха, но когато си помислих за околните гори, за самата долина, така се изплаших, че не можех да помръдна. В мен се надигна сковаващ ужас, сърцето ми заби силно, дланите ми се изпотиха.

- Един талтош е нищо! - каза той, като се наведе към мен. - Върви в гората, ако искаш да бъдеш талтош. Малките хора ще те намерят. Ще те направят затворник и ще се опитат да създадат чрез теб легиони от гиганти. Но това не може да стане. Няма как да стане. Твоето поколение ще бъде чудовищно или изобщо няма да го има. Но един светец?! Господи, можеш да бъдеш светец!

Малките хора. Втренчих се в него, опитвах се да разбера.

- Ти можеш да бъдеш светец!

В катедралата бяха влезли няколко мъже, тежковъоръжени мъже, с шапки с пера. Той им даде някакви нареждания на латински, който тогава не разбирах добре. Разбрах, че ще бъда заведен «по море» в Италия. Разбрах и че съм затворник. Стоях ужасен и в отчаянието си извърнах лице към прозореца на свети Ашлар, сякаш той можеше да ме спаси.