Ан Райс - Лашър

Столов коленичи до него и каза:

- Успокой се, Майкъл, успокой се. Не се опитвай да го нараниш. Няма да му позволим да си тръгне, ние ще го отведем.

- Готов съм - каза Лашър.

- Майкъл - рече Столов, - виж го. Сега е беззащитен. Той е напълно във властта ни. Моля те, успокой се.

Аарън се взираше в създанието като омагьосан.

- Предупредих ви - каза тихо Майкъл.

- Наистина ли искаш да ме убиеш? - попита Лашър, а сълзите не спираха да извират от очите му, като на малко дете. - Нима ме мразиш толкова много? Само защото се опитвам да бъда жив?

- Ти я уби - прошепна Майкъл. - Ти и? причини това. Ти уби нашето дете.

- Не искаш ли да знаеш и моята версия по въпроса, татко? - каза създанието.

- Искам да те убия.

- О, стига. Нима може да си толкова безчувствен? Не те ли интересува какво ми се случи, защо съм тук? Нима мислиш, че съм искал да я нараня?

Като се опря на камината и на Аарън, Майкъл най-сетне се изправи. Беше съвсем слаб, почти отмалял. Стоеше, без да мърда, поемаше си бавно дъх, благодарен, че болката бе изчезнала, и се взираше в Лашър.

Колко красиво гладко лице, колко красиви черни мустаци, ниско подрязана брада. Исус от картина на Дюрер. И най-дълбоките и прелестни сини очи, огледала на някаква непроницаема и удивителна душа.

- О, да, Майкъл, ти искаш да знаеш. Искаш да чуеш всичко. Те няма да те оставят да ме убиеш, нали, господа? Дори Аарън няма да ти позволи. Не и преди да ви кажа, каквото имам за казване.

- Лъжи - прошепна Майкъл.

Създанието преглътна с мъка, сякаш беше наранено от това обвинение, после отново изтри очи с дясната си ръка. Направи го съвсем по детски. Стисна устни и си пое дълбоко дъх, сякаш се предаваше на сълзите и риданията.

Зад него Роуан лежеше безжизнено - очите и? втренчени в нищото - недостижима както преди.

- Не, Майкъл - каза той. - Не са лъжи. Обещавам ти. Няма да чуеш лъжи.

Отново бяха в трапезарията. Само че този път светлината, която влизаше през прозорците, бе неясната златиста светлина на лампите в двора.

Седяха около масата в сумрака. И двете врати бяха затворени. Лашър седеше начело, огромната му бяла ръка лежеше на дървения плот, а той се взираше в нея като зашеметен.

Вдигна глава и се огледа. Втренчи се в стенописите, като че изваждаше от тях детайл след детайл и после ги оставяше да потънат отново в мрака. Огледа и лицата им. Обърна се към Майкъл, който седеше вдясно от него.

Другият мъж, Клемент Норган, явно още изпитваше болка от удара на Майкъл. Седеше на отсрещната страна на масата със зачервено лице. Опитваше се да успокои дишането си и отпиваше от чаша вода. Очите му сновяха между Майкъл и Лашър. Столов седеше вляво от него.

Аарън беше до Майкъл, държеше го за рамото и стискаше ръката му.

Лашър.

- Да, отново съм в тази къща - каза създанието, гласът му трепереше, но все пак бе дълбок и красив, с перфектно произношение.

- Остави го да говори - каза Аарън. - Ние сме четирима и няма да го пуснем да си тръгне. Роуан е горе, нищо не я заплашва. Остави го да говори.

- Точно така - каза Столов. - Ние сме заедно. Остави го да ни обясни. Ти също заслужаваш обяснение, Майкъл. Никой не оспорва това.

- Коварен, както винаги - каза Майкъл. - Отпратил си сестрите и охранителите. Много хитро. Те са ти повярвали, отче Ашлар, или използва друго име?

Лашър се усмихна горчиво.

- Отче Ашлар - прошепна той и облиза устни с розовия си език, а после затвори уста. За миг Майкъл като че видя Роуан в чертите му, видя приликата, която бе забелязал още на Коледа. Фините скули, челото, дори нежната линия на издължените очи. Но дълбочината на цвета и сиянието в погледа бяха от неговите очи - очите на Майкъл.

- Тя не знае, че е сама - каза Лашър сериозно. Изговаряше думите бавно, очите му сновяха из мрачната стая. - Защо са и? вече сестри? Тя не разбира кой стои до нея, кой плаче за нея, кой я обича, кой рони сълзи. Тя е загубила детето, което носеше. А други няма да има. Всичко, което ще се случи вече, ще се случи без нея. Нейната песен е изпята.

Майкъл се надигна, но Аарън го хвана. Другите двама се втренчиха в него. Лашър обаче остана невъзмутим.

- А ти искаш да ни разкажеш историята си - каза Столов боязливо, сякаш говореше с монарх или привидение. - Готови сме да я чуем.

- Да, ще ви я разкажа - каза Лашър с лека, почти смела усмивка. - Ще ви разкажа каквото знам сега, когато съм в плът и кръв. Ще ви разкажа всичко. А после вие ме съдете.

Майкъл изсумтя и стресна останалите. Стресна и Лашър, в когото неотклонно се взираше.