Ан Райс - Лашър

- Е, добре, mon fils - произнесе той внимателно на френски. - Помни какво ми обеща. Никакви лъжи.

Вгледаха се един в друг, а после съществото отново доби печално изражение и потрепна леко, като че бе ударено.

- Майкъл, не мога да кажа какъв съм бил през вековете мрак. Не мога да говоря за отчаяно, невъплътено същество - без история или спомени - което търси разум и не иска да страда, да тъгува и да желае.

Майкъл присви очи, но не каза нищо.

- Историята, която искам да ви разкажа, е моята истинска история - кой бях, преди смъртта да ме раздели от плътта, за която после не спрях да копнея. - Той събра ръце и ги кръстоса пред гърдите си.

- От началото - каза Майкъл саркастично.

- От началото - повтори Лашър, но без никаква ирония. Продължи бавно, думите му звучаха искрено и умоляващо: - В началото, много преди Сузан да изрече своята молитва в кръга; в началото, когато живях истински, както живея сега.

Тишина.

- Довери ни се - каза Столов едва чуто.

Лашър не откъсваше поглед от Майкъл.

- Ти не осъзнаваш колко нетърпелив съм да ти кажа истината. Предизвиквам те, да видим ще можеш ли да ме изслушаш и да не ми простиш.

Трийсет и четири

Историята на Лашър

Нека започна от първите моменти, както си ги спомням - без значение какво са ми казали другите после, в този или онзи живот, без значение какво съм видял в сънищата си.

Помня, че лежах в леглото до майка си. То беше дълбоко като сандък, резбовано, със закръглени колони и завеси от тъмножълто кадифе. Стените бяха с цвета на тавана - много потискащи. Майка ми плачеше. Беше ужасена, слаба, тъмноока и цялата трепереше. Аз сучех от нея и тя беше във властта ми, аз бях по-висок от нея, по-силен, държах я, докато пиех мляко от гърдите и?.

Знаех коя е тя, че съм бил в нея, и знаех, че животът и? е в опасност. Когато ме видеха, тя без съмнение щеше да бъде обявена за вещица и щяха да я убият. Тя беше кралица. Кралиците не биваше да раждат чудовища. Кралят още не ме беше видял, защото жените не го пускаха в стаята. Те също бяха изплашени от мен.

Исках майка ми да ме обича. Исках млякото и?. Мъжете от замъка удряха по вратите, заплашваха да ги разбият, ако не им кажат веднага какво става.

Майка ми плачеше непрестанно и не искаше да ме докосне. Говореше на английски, каза, че Господ я наказва за онова, което е сторила. Господ наказва нея и краля и сега всичките и? мечти се провалили; аз съм бил отмъщението на небесата - моята уродливост, ръстът ми, всичко говореше, че съм чудовище, че не съм човешко същество.

Но какво знаех аз тогава? Знаех, че отново съм в плът, че съм се върнал, че съм успял някак да сложа край на безкрайното пътуване, че съм открил пристан. Бях щастлив.

Само това знаех - както и че трябва да контролирам положението.

Успокоих жените, защото вече можех да говоря. Казах, че съм пил достатъчно мляко и мога вече да си ида, че мога да си намирам сам мляко и сирене и няма да поставям майка си в опасност. Казах, че заради нея трябва да напусна замъка, без никой да ме види.

Разбира се, те бяха шокирани, че мога да говоря, че мога да мисля, че не съм просто едно гигантско новородено. Майка ми се надигна и се втренчи в мен през сълзи. Вдигна лявата си ръка и тогава видях знака на вещицата - тя имаше шести пръст. Знаех, че съм се върнал чрез нея, защото тя беше могъща вещица, и все пак беше невинна като всички майки. Знаех и че трябва да напусна това място и да потърся долината.

Образът и? в ума ми беше най-общ, но цветен и контрастен. Нещо като аналог на ехото. Не спирах да се питам: «Каква долина?». В този замък имаше толкова много опасности, но в ума ми изникваше кръг от камъни, в него - хора, отвъд него - пак хора, а отвъд тях - още хора, и още и още, всички се въртят в кръг - кръгове в кръгове - и пееха нещо.

Но образът бе мимолетен.

Казах на майка си, че идвам от долината и трябва да се върна в нея, а тя вдигна ръце и прошепна името на баща ми - Дъглас от Донелайт. Каза на жените да го намерят и някак да го доведат веднага при нея. Каза още нещо, което не можах да разбера - нещо за съюз между вещици, че Дъглас бил ужасната и? грешка, че в желанието си да дари краля с наследник направила най-голямата си грешка.

Тя падна назад почти в безсъзнание.

Прошепнаха да повикат Дъглас през малкото прозорче на вратата към един таен коридор. Акушерката започна да успокоява другите жени и каза на мъжете пред вратата на стаята ужасната новина: детето на кралицата било мъртвородено.

Мъртвородено! Започнах да се смея тихичко, но това ми донесе голямо облекчение. Смехът беше прекрасен, като дишането и като вкуса на мляко, но жените веднага се разтревожиха. Но аз трябваше да съм роден сред любов и радост, знаех това. Всичко се беше объркало.