Ан Райс - Лашър

- Ашлар ли? Чувал съм историята на свети Ашлар - каза Аарън тихо. - Има я в досиетата на латински в архива. Помня, че съм я чел, но не и във връзка с този случай. О, само да не бяха отрязали достъпа на Юри. Какво общо има Лашър с този светец?

- Жулиен така и не е разбрал. Първо си мислел, че самият Лашър е този светец - отмъстителен дух. Но не било толкова просто. И все пак това същество произхожда от там, от онова място. Не е дошло от небето или от ада, наговорил е на вещиците само лъжи. Мрачната му съдба е започнала в долината на Донелайт. - Замълча. - Какво знаеш за Ашлар?

- Това е стара шотландска легенда. Доста езическа всъщност. Майкъл, защо не ми каза тези неща?

- Ами ето, казвам ти ги, но това няма значение. Аз ще го убия. Ще можем да разберем всичко за миналото му и след неговата смърт. Та кажи, какво знаеш за свети Ашлар?

- О… За него е изскачало по нещичко през столетията. В книгите. Но никога не съм знаел, че има връзка с Донелайт. Ето ти една нова мистерия - защо това не е отбелязано в досиетата. Ние винаги правим препратки. Ние сме внимателни. Но никога не съм виждал да се споменават легенди за Донелайт. Предполагам, че просто такъв материал липсва.

- Но какво точно си разбрал?

- Свети Ашлар имал някои особености. От време на време се раждал човек с такива и бил обявяван за преродения светец. Езическа история. Нищо общо с католицизма. В католическата църква, ако си светец, значи си на небето, а не се въплъщаваш постоянно.

Майкъл кимна и се засмя.

- Напиши всичко - каза Аарън. - Всичко, което Жулиен ти е казал.

- Ще го направя, но не забравяй - Жулиен имаше само едно послание. И то не бе «да проучваме», а да унищожим демона. - Майкъл въздъхна. - Трябваше да го убия на Коледа. Трябваше. Може би щях да успея, но Роуан не ми позволи. И как иначе? Това новородено, това мистериозно същество винаги го е правило - съблазнявало е хората. Сега е в плът, а какви бяха старите думи: «И Словото стана плът, и живя между нас»10.

Аарън кимна.

- Нека ти го кажа сега, за да не го превъртам до безкрай в ума и сърцето си. Трябваше да дойда с теб на Коледа. Не биваше да те оставям сам, трябваше да се изправя с теб срещу него и нея.

- Не я осъждай.

- Не я осъждам. Нямам това предвид. Просто трябваше да съм тук. И ако това има значение за теб, искам да ти кажа, че вече няма да те изоставя.

- Да, има значение - каза Майкъл и сви рамене. - Но, знаеш ли, имам много странно усещане - вече ми е доста по-леко, след като взех решение. Ще го убия. - Той щракна с пръсти. - Това ми беше проблемът. Страхувах се да го сторя от самото начало.

Беше осем часът. Тъмно, студено. Можеше да усетиш студа, ако допреш ръце до стъклото на прозореца.

Аарън тъкмо се бе върнал за вечеря с Юри, който отиде отново на Амелия стрийт, за да говори с Мона. Изчерви се, когато каза, че ще ходи там. Майкъл разбра каква е причината - беше влюбен в Мона. Юри започна да заеква:

- Тя ми напомня за мен самия на нейната възраст. Необикновена е. Каза, че ще ми покаже някакви номера с компютъра. Ще… поговорим.

Изнервен, заекващ, изчервен. О, със сигурност беше под властта на Мона. А сега и завещанието щеше да стане нейно, както и всичко останало.

В Юри обаче имаше нещо чисто и добро.

- На него може да се вярва - каза Аарън тихо. - Той е джентълмен, има достойнство. Мона е в добри ръце с него. Не се безпокой.

- Никой не би се безпокоил за Мона - каза Майкъл леко засрамен. Отново го обзе споменът за онези чувствени мигове, когато я прегръщаше и знаеше, че върши голям грях, и въпреки всичко, не можа да спре.

Толкова рядко бе вършил нещо нередно. Аарън си легна в стаята на горния етаж.

- Мъж на моята възраст трябва да подремва след хранене - каза той извинително. Беше крайно изтощен, а и Майкъл нямаше да каже повече за Жулиен сега, и може би по-добре, защото Аарън се нуждаеше от почивка.

«Сега сме само ти и аз, Жулиен», помисли си Майкъл.

В къщата беше тихо.

Хамилтън си бе отишъл да уреди някакви сметки. Беа щеше да се върне по-късно. На смяна бе останала само едната сестра, защото и всичките пари на света не можеха да осигурят втора - имаше недостиг на медицински персонал. Помощничката на сестрата, много способна жена, беше горе в стаята на леля Вивиан, и от четирийсет и пет минути говореше по телефона.

Майкъл чуваше как се извисява и снишава гласът и?.

Той стоеше в салона и гледаше към страничния двор. Тъмнина. Студ. Спомени. Барабаните на парада. Мъжът се усмихва в мрака. Внезапно отново бе малко дете и не знаеше какво е да си силен или в безопасност. Страхът бе отворил вратата на детството. Страхът бе опустошил сигурността, която навремето му вдъхваше майка му.