Ан Райс - Лашър

- Но не можете да покриете всичко - обади се Фийлдинг. - Ами доктор Ларкин?

- Никой не знае какво се е случило с него - каза Райън. - Трябва да приемем това. Лорън е права. Нямаме никакво доказателство за някакви неправомерни действия от страна на Таламаска. Обаче нашият контакт с тях се осъществяваше изключително чрез Аарън. Аарън е наш приятел. Сега той е член на семейството ни, след брака си с Беатрис…

- Да, много удобно - каза Рандъл.

- Глупак! - кресна Беатрис, неспособна да се сдържи.

- Амин! - обади се Мона.

- Млъкни! - веднага реагира Райън.

Той като че изведнъж реши, че е прекалил, или поне Мона го стрелна така свирепо със зелените си, скосени като на базилиск очи, че той я потупа извинително по ръката и продължи:

- Аарън ни посъветва… като наш приятел и роднина, да не се занимаваме повече с Таламаска. И ние ще го послушаме.

Няколко души заговориха едновременно. Лили искаше да знае защо Аарън се е отказал от ордена. Сесилия държеше да припомни на всички, че един мъж от Таламаска разпитвал наоколо, съседите и? казали. А Ан Мари настояваше за малко повече «яснота по някои въпроси». Лорън ги накара да замълчат и рече:

- От Таламаска си присвоиха медицинска информация и отказаха да споделят с нас онова, което знаят за случая. Те се изолираха сами, както ще ви каже и Аарън, ако му дадете тази възможност! Но вие няма да го направите, така че ще минем нататък. Съвсем просто е. Докладвайте за всяко споменаване на ордена в офиса. Не отговаряйте на никакви въпроси. Продължавайте да спазвате мерките за сигурност. - Тя се наведе напред и сниши глас за по-голям ефект: - Не отслабвайте редиците.

Настъпи неловка тишина.

- Майкъл, ти какво ще кажеш? - попита Лорън.

Въпросът го изненада. Бе наблюдавал всичко някак дистанцирано, сякаш гледаше бейзбол или футбол, или дори шах. От време на време се отнасяше в мисли за Жулиен и неговите думи. Сега трябваше да скрие тези мисли. Нямаше да помогне никому, ако говореше честно и открито за това. И все пак думите сами излязоха от устата му:

- Аз ще ликвидирам този мъж, когато и където го открия. Никой няма да ме спре.

Рандъл заговори. Фийлдинг също, но Майкъл вдигна ръка и каза:

- Искам да се кача при жена си. Искам тя да се възстанови. Искам да съм с нея сега.

- Тогава да приключваме по-бързо - каза Райън. Отвори голямата си кожена папка и извади няколко напечатани листа хартия. - На мястото, където е открита Роуан, не са открити нито кръв, нито тъкан. Ако е направила спонтанен аборт, както предполагат лекарите, доказателствата за това вече ги няма.

- Това е обществено място. Валяло поне два пъти, докато Роуан е лежала на земята. А после още веднъж след като я откриха. Изпратихме двама опитни детективи там, но засега нямаме следи, които да ни подскажат какво точно се е случило с нея. Претърсваме цялата местност за някой, който може да я е видял, или чул, или пък забелязал нещо, което може да ни е от полза.

Тук неколцина кимнаха изнурено.

- Майкъл, ще продължим тази среща в центъра. Ще обсъдим въпроса със завещанието, който засяга само Мона. Ще те оставим тук с Аарън и ще се върнем по-късно довечера, ако позволиш.

- Да, разбира се - отвърна Майкъл. - Не се притеснявайте за нас, вече сме си направили нещо като график, сменяме се. Сега Хамилтън е горе със сестрите. Всичко е нормално.

- Майкъл - обади се Лорън. - Знам, че това е труден въпрос за теб, но трябва да те попитам. Знаеш ли къде се намира смарагдът на Мейфеър?

- О, за бога! - изпъшка Беа. - Това проклето нещо.

- То е юридически въпрос - сопна се Лорън. - Юридически. Трябва да го намерим и да го сложим на врата на наследницата.

- Е, ако питате мен, може просто да поръчаме едно парче зелено стъкло в «Улуърт». Но аз съм твърде стар да слизам чак до центъра - рече Фийлдинг.

- Нямаше ли някакво копие, направено от Стела? - попита Рандъл студено. - За да може да го хвърля от платформата на Марди Грас.

- Ако е имало, значи го е хвърлила от платформата - отбеляза Лорън.

- Не знам къде е - каза Майкъл. - Мисля, че ме питахте, когато бях още зле, в болницата. Не съм го виждал. Не търсихте ли в къщата?

- Да, претърсихме я - отвърна Райън, - но решихме, че може да сме пропуснали нещо.

- Сигурно е у него - рече тихо Мона.

Никой не отговори.

- Възможно е - каза Майкъл и се усмихна леко. - Вероятно е у него. Вероятно той го смята за свой. Кой знае… - Опитваше се да не изглежда като откачен, но изведнъж му стана смешно. Смарагдът! Дали Лашър го носеше в джоба си? Дали ще се опита да го продаде? Това щеше да е жестоко.