Ан Райс - Лашър

Срещата вече бе към края си. Беа щеше да се върне на Амелия стрийт, а останалите - в офиса в центъра.

Мона прегърна Майкъл, целуна го и веднага се извърна, като че не искаше да гледа тревожната му физиономия. Той бе леко замаян, когато цялата и? сладост се притисна към него, заменена след миг от пустота.

Беатрис също го целуна забързано, после се сбогува с новия си съпруг, като заяви, че ще дойде по-късно да го вземе за вечеря и да приготви на Майкъл нещо за ядене.

- Защо толкова народ се опитва да ме кара да ям - измърмори Майкъл. - Още откакто Роуан замина. Яж, Майкъл, яж.

След малко тях вече ги нямаше. Голямата врата се затръшна, като изпрати лека вибрация в цялата къща, която винаги звучеше разрушително, но явно не беше такава.

Аарън остана седнал в другия край на масата, срещу Майкъл, който се беше облегнал на лакти, с гръб към прозорците.

- Много се радвам за вас с Беа - рече Майкъл. - Получи ли стихотворението, което ти пратих по Юри? Бележката.

- Да, получих я. Трябва да ми разкажеш за Жулиен, но не като на някакъв чудак, дошъл отвъд Атлантика, а като на приятел. Моля те.

Майкъл се усмихна.

- И аз искам да ти кажа. Искам да ти разкажа всичко, до последната дума. Записах това-онова, за да не го забравя, но истината е, че Жулиен имаше една-едничка цел. Да ми каже да убия онова нещо, да го спра. Да ми каже, че аз съм единственият, на когото може да се разчита за това.

Аарън изглеждаше заинтригуван.

- Къде е твоят приятел Юри? - попита Майкъл. - Още е в добри отношения с нас, нали?

- Напълно - отвърна Аарън. - Той е горе, в къщата на Амелия стрийт. Опитва се отново да проникне в архивите през компютъра на Мона. Тя му позволи да го използва, но Старшите не приемат молбите му за изясняване на ситуацията. Това е доста мъчително за него.

- Но не и за теб.

Аарън се замисли за миг и отвърна:

- Да… не съвсем…

- Добре. Жулиен беше доста подозрителен към Таламаска, мисля, че си усетил това от бележката ми. Той ми разказа много… но всичко се свежда до едно - това създание е зло и коварно и трябва да бъде унищожено. Ще го убия при първа възможност.

Аарън изглеждаше развълнуван.

- А ако можеш да го подчиниш? Ако го държиш някъде, откъдето няма да има възможност…

- Не, това ще е грешка. Прочети пак поемата. Аз трябва да го убия. Иди горе и погледни пак жена ми, ако имаш още съмнения. Хвани ръката и?. Аз ще го убия. Ще получа шанс за това. Поемата на Евелин и появата на Жулиен ми го обещаха.

- Ти си като новопокръстен - каза Аарън. - Преди седмица бе съвсем философски настроен, почти отчаян, болен.

- Да, мислех, че жена ми ме е изоставила. Скърбях за нея и за собствената си смелост, която смятах за загубена. Сега вече знам, че тя не е искала да ме напусне. Пък и защо да не съм като свети Павел след видението му на пътя за Дамаск? Осъзнаваш ли, че съм единственият жив човек, който е виждал това същество и е говорил с него? - Той се подсмихна. - Джифорд, Едит, Алисия… Дори не помня имената на всички. Те са мъртви, а аз не съм. Знам как изглежда той. Познавам гласа му. Аз съм единственият, при когото Жулиен дойде. Предполагам, че наистина съм нещо като новопокръстен. Но новопокръстен в името на светец.

Той посегна към джоба на сакото си и извади медальона, който Райън му бе върнал. Медальонът, който Джифорд бе открила на Коледа до басейна.

- Ти ми даде това, помниш ли? - каза той на Аарън. - Какво ли е било, когато свети Михаил е забил тризъбеца си в демона? Дали демонът се е гърчил и е плакал за майка си? Сигурно на свети Михаил не му е било много лесно. Този път ще разбера.

- Значи Жулиен е негов враг? Сигурен ли си?

Майкъл въздъхна. Трябваше да се качи горе.

- Какво ли ще направят сестрите, ако легна до нея, ако я прегърна и я притисна към себе си?

- Това е твоята къща - каза Аарън. - Легни до нея, ако искаш. Кажи им да чакат пред вратата.

Майкъл поклати глава.

- Само да знаех дали тя ме иска до себе си. Само да знаех дали иска каквото и да било. - Замисли се и добави: - Аарън, ако беше на мястото на Лашър, къде щеше да си в този момент? Какво щеше да правиш?

Аарън поклати глава.

- Не зная. Кажи ми защо Жулиен е бил толкова сигурен, че Лашър е зъл? Какво ти разказа?

- Изследвал е произхода му. Отишъл е в Донелайт, за да види руините. Но не каменният кръг бил важен, а катедралата. Била на някакъв светец на име Ашлар, много ранен светец от планинската част на Шотландия. Това същество има нещо общо с християнството в долината. Свързано е някак с този светец.