Ан Райс - Лашър

Станах от леглото и навих виктролата само за да го прогоня.

- Да, аз искам да се върна - прошепнах. - Искам да се върна. Искам да остана прикован към земята, да остана, да бъда част от тази къща. Но, Господи, кълна се, кълна се с цялата си душа, искам го не защото желая да живея отново, а защото тази история не е приключила, защото демонът ще остане, а аз ще умра! Искам да направя нещо, искам да се превърна в твой ангел-отмъстител, Господи. О, не вярвам в теб, не вярвам в нищо, освен в Лашър и в мен самия.

Тръгнах напред-назад из стаята. Вървях ли, вървях под звуците на валса на Виолета - толкова лишен от всякаква тъга, така фриволен и все пак организиран, че го намирах за неустоим.

Тогава настъпи моментът - необикновен, вероятно уникален момент. През целия ми дълъг живот никога не бях сварван така неподготвен, както в онзи миг - видях лице на малко момиче на прозореца си, беше се свило на покрива на верандата.

Веднага отворих прозореца.

- Иви - прошепнах.

И тя, уханна, мека и влажна от пролетния дъжд, се отпусна в прегръдките ми.

- Как дойде дотук, скъпа?

- Изкатерих се по решетката за цветята, чичо Жулиен. Ти ми показа, че таванът не е затвор. Ще идвам при теб, докато мога.

И ние се любихме, а после говорихме. Лежах с нея, докато слънцето се показа. Тя ми обясни, че вече били добри с нея, позволявали и? да излиза и тя се скитала по цяла вечер по булеварда, чак до Канал стрийт. Пак се возила на кола и вече имала истински обувки. Кортланд и? купил палто с кожа на яката. Мери Бет и? дала едно сребърно огледало и гребен със сребърна дръжка.

Призори станах и навих грамофона. Танцувахме валс. Беше луда утрин, от онези луди утрини, които следват гуляите, запоите и разходките от танцовите салони до кръчмите, и все пак протече изцяло в моята стая. Евелин бе облечена само с долна фуста, поръбена с розова дантела, и имаше панделка в косата си. Танцувахме ли, танцувахме из стаята, смеехме се, докато накрая някой… а, да, Мери Бет, отвори вратата.

Аз само се усмихнах. Знаех, че моето ангелско дете ще ме посети отново.

В мрака на нощта говорех на виктролата.

Казах и? да поддържа заклинанието. Разбира се, не вярвах в такива неща. Упорито отказвах да повярвам и все пак отрязах ноктите си и ги пъхнах между дъното и? и страничната дъска. Отрязах малко от косата си и я напъхах под въртящия се диск. Захапах пръста си и намазах с малко кръв дървото. Направих нещо като кукла на самия себе си, а после пуснах валса и казах:

- Върни се, върни се. Бъди подръка, ако имат нужда от теб. Бъди подръка, ако те повикат. Върни се, върни се.

В този миг ме завладя ужасно видение - че съм мъртъв и се издигам нагоре, светлината приближава, а после се връщам обратно, започвам да мятам ръце във въздуха, който се сгъстява ли сгъстява, докато се превърне в мрак. Прикован към земята. Нощта бе пренаселена с призраци като моя, изгубени души, глупаци, страхуващи се от ада, и все пак невярващи в рая. А валсът продължаваше да свири.

Накрая видях безсмислеността на всички тези жестове, знаех, че вещерството е просто фокус - човек може да впрегне неугасимата си, яростна енергия, за да постигне своя избор. Аз щях да се върна обратно! Аз щях да се върна. Щях да се върна с този валс.

Да се върна.

«Пазете се от наблюдателите в този час!

Да, върнете се във този час!

Иначе не ще настъпи нова пролет в Рая,

иначе не ще царува повече родът ни.»

Майкъл, запомни тези стихове.

Помни ги, разбери какво означават! Аз нямаше да съм тук, ако битката бе приключила. Часът, за който говорим, още не е настъпил. Трябва да използваш любовта си, това ще бъде достатъчно. Но има и други оръжия. Спомни си поемата: «груби и жестоки инструменти». Не се колебай, когато го видиш. Не позволявай добротата да те спре.

Иначе защо ми е позволено да съм тук? Защо иначе ще ми е позволено още веднъж да чуя валса под този покрив? Трябва да го пускаш от време на време за мен, Майкъл - моя валс, моята виктрола. Пускай го, когато вече няма да съм тук.

Нека ти разкажа за последните няколко нощи, които си спомням. Вече се изморявам. Мога да видя края на този разказ, но не и края на историята. Него ще го разкажеш ти. Нека обаче изрека думите, които ми останаха. И помни обещанието си. Пускай музиката за мен, Майкъл. Пускай я, защото не се знае дали ще ида в ада, или в рая, и никой никога няма да разбере.

Седмица след това дадох малката виктрола на Евелин. Възползвах се, че този следобед в къщата нямаше никого, и изпратих Ричард да и? каже да дойде възможно най-скоро. Накарах момчетата да донесат голямата виктрола от трапезарията - една доста обемиста музикална кутия, която възпроизвеждаше страхотен звук.