Ан Райс - Лашър

През двата прозореца струеше светлина. Неговите прозорци. Ето я и виктролата, под прозореца на Анта, малките буквички «Виктор» бяха напечатани в златно на дървения капак, който зееше отворен.

Някой се качваше по стълбите.

- Да! - Той се изправи на крака. Това бе неговата стая. Чертожната дъска, стола му. По лавиците бяха наредени неговите книги. «Викторианска архитектура», «История на американските дървени къщи». Моите книги.

Някой чукаше на вратата.

- Господин Майк, там ли сте? Господин Майк, господин Райън е на телефона!

- Ела, Хенри, влез. - Дали бе усетил страха му? Дали бе разбрал?

Дръжката на вратата се завъртя като жива. В стаята нахлу светлина от коридора. Лицето на Хенри бе много тъмно на сиянието на малкия полилей зад него и Майкъл не можеше да го види.

- Господин Майк, има и добри, и лоши новини. Тя е жива, намерили са я в Сейнт Мартинвил, Луизиана, но е много болна, казват, че не може да се движи и да говори.

- Господи, открили са я! Сигурни ли са, че е Роуан!

Той бързо излезе и тръгна по стълбите. Хенри вървеше зад него и не спираше да говори, като протегна ръка, за да го прихване, защото той за малко щеше да падне.

- Господин Райън е тръгнал насам. Обадил му се е полицай от Сейнт Мартинвил. Тя имала документи в чантата си и отговаря на описанието. Казват, че със сигурност е доктор Мейфеър.

Еужения стоеше в стаята му и държеше слушалката на телефона.

- Да, господине, намерихме го.

Майкъл взе слушалката.

- Райън?

- Тя вече пътува насам - чу се хладният глас отсреща. - Линейката ще я закара право в болницата. Ще бъдат там след около час, ако пуснат сирената по пътя. Майкъл, мисля, че положението е лошо. Тя изобщо не е контактна. Говорят за кома. Опитваме се да се свържем с нейния приятел доктор Ларкин в хотела, но никой не отговаря.

- А аз какво да правя? Къде да ида? - Искаше веднага да се качи на магистралата и да поеме на север, за да посрещне линейката, после да завие през тревистата лента в средата на пътя и да поеме след нея. Цял час! - Хенри, дай ми сакото. Намери ми портфейла. Долу в библиотеката е. Оставих ключовете и портфейла си на пода.

- Очакват я в «Болница на милосърдието» - рече Райън. - На етажа на семейството. Ще се видим там. Ти виждал ли си доктор Ларкин?

Майкъл се облече за секунда, изпи чашата портокалов сок, който Еужения му подаде с думите, че от сума време не е хапвал нищо, а вече е единайсет през нощта.

- Хенри, изкарай колата. Бързо.

Роуан беше жива. Роуан щеше да бъде в болницата след час. Роуан си идваше у дома. По дяволите, знаех си, знаех си, че ще се върне, но не и по този начин!

Той забърза към вратата, като грабна ключовете си и портмонето си от Еужения и ги напъха в джоба си. Щипката с парите. Не, не му трябваше. Етажът беше на Мейфеър. Там бе лежал самият той след сърдечния пристъп - прикачен към машините и заслушан в звука им, много подобен на скрибуцането на грамофона. Ето че сега и тя отиваше там.

- Еужения, трябва да направиш нещо много важно - каза той. - Качи се горе в стаята ми, на пода има един стар грамофон. Навий го и пусни плочата. Става ли?

- Сега? По това време на нощта? Но защо?

- Просто го направи. Знаеш ли какво, свали го в салона. Така ще е по-лесно. О, не, недей, ти не можеш да го носиш. Просто го пусни горе, извърти плочата няколко пъти и после си лягай.

- Намериха жена ви жива, тръгнали сте към болницата да я видите, без да знаете дали е добре, дали не е ударена по главата или нещо подобно, и ми казвате да пусна някаква си плоча!

- Точно така. Схванала си всичко.

Колата го чакаше, приличаше на дълга черна риба, плъзгаща се между дърветата. Той забърза по стъпалата и след малко пак се обърна към Еужения.

- Направи го! - повтори и продължи: - Важното е, че е жива.

Качи се отзад в лимузината, затръшна вратата и нареди на Хенри:

- Давай! Тя е жива, а щом е жива, ще ме чуе, ще и? говоря и тя ще ми каже какво се е случило. Господи, Жулиен, тя е жива. Часът още не е настъпил.

Щом колата пое по Мегазин стрийт и се насочи към центъра, останалата част от поемата изникна в ума му - дълга поредица от мрачни и неясни думи. Чу гласа на Жулиен с хубавия френски акцент, който някак озаряваше всеки звук, както монасите в древността са декорирали своите изрисувани в червено и зелено букви, украсявали са ги с мънички фигурки и листа.

«Пазете се от наблюдателите в този час,

а лекарите прогонете надалече,

учените само ще подхранят злото,

учените ще го възвисят високо.»