— Последното го помня много добре.
— Всичко това означава, че твоите момчета са били убити поне един час преди да започне твоята одисея. Вероятно са повече. Минимум един, максимум осем-девет.
— Добре, не е било едновременно. Значи нещата се случват едно след друго. Какво значение има това?
— Според мен има, при това голямо — отвърна Ричър. — Първо трябва да се върнем един ден назад. Ти изпращаш Уикс и Едмъндс в пущинаците, а реакцията е незабавна. По обед на другия ден всичко вече е приключило. Как са успели да реагират толкова бързо?
— Късмет?
— По-скоро е нещо друго.
— Подозираш, че са имали къртица при нас?
— Съмнявам се. Не и сред нашите хора. По мое време това беше напълно изключено, а по твое нещата са се развивали още по-добре.
— Тогава как?
— Мисля, че са манипулирали средствата за комуникация.
— Подслушвали са телефоните в Рок Крийк? Това е абсурд! Разполагаме с всички необходими системи за предотвратяване на подобни действия.
— Нямам предвид Рок Крийк — каза Ричър. — Било е безсмислено да се прикачват към местната мрежа, която е твърда сложна и твърде голяма. Затова са се концентрирали в центъра на паяжината — там, където живее паякът. Според мен са имали достъп до всичко, което е влизало и излизало от Баграм. Офицери с високи правомощия, които имат достъп до цялата информация. А в онзи момент това е било решаващо. Преглеждат приказките и клюките и стигат до първоначалния слух. За начина, по който твоите хора реагират на заповедите ти, и обратно.
— Възможно е — каза замислено Търнър.
— Това е важно.
— Но само като фонов детайл.
— Много повече — поклати глава Ричър. — Те вече са спрели Уикс и Едуардс — между един и девет часа по-рано. Защо тогава продължават операцията си срещу теб?
— Ясно защо. Въобразявали са си, че знам нещо, което аз всъщност не знам.
— Било е излишно. Всякакви догадки, предположения и спасителни планове са били ненужни, ако наистина са контролирали входящата и изходящата информация в Баграм. Те са знаели какво са ти съобщили Уикс и Едуардс. Знаели са го с абсолютна сигурност, защото го имат черно на бяло. Което означава, че са знаели каквото си знаела и ти, Сюзан.
— Но аз не знаех нищо! Защото Уикс и Едуардс не ми казаха нищо.
— Ако наистина е така, защо продължават с плана за твоето унищожение? Защо им трябва да организират една много сложна и много скъпа измама, ако наистина не са имали причина за това? Защо в крайна сметка ще рискуват цели сто хиляди долара?
— Какво искаш да кажеш с всичко това?
— Искам да кажа, че Уикс и Едуардс _действително_ са споделили нещо с теб. Затова продължавам да твърдя, че _знаеш_ нещо. Може би нещо незначително за теб по онова време, което вече си забравила. Но Уикс и Едуардс са ти подхвърлили зрънце истина и това е накарало някои хора да напълнят гащите.
> 35
Търнър вдигна босите си крака на леглото и се облегна на възглавницата.
— Не съм сенилна, Ричър — промърмори тя. — Помня какво ми казаха. Ние плащаме на един информатор пущун. Те са се срещнали с него и той им е докладвал, че някакъв американски офицер се е насочил на север за среща с един племенен старейшина. Но на този етап самоличността на американеца беше неизвестна, също както и целта на срещата.
— Имаше ли описание? — попита Ричър.
— Не. Знаем само, че е бил американец.
— Мъж или жена?
— Трябва да е бил мъж. Пущунските старейшини не се срещат с жени.
— Бял или чернокож?
— Не беше уточнено.
— От пехотата, от морската пехота, от ВВС?
— За тях всички изглеждаме еднакво.
— Звание, възраст?
— Нямаме никакви сведения. Американски офицер и толкова.
— Все трябва да има нещо.
— Знам какво знам, Ричър. Знам и какво не знам.
— Сигурна ли си?
— Какво означава това? Нещата са същите като твоята история с онази жена в Корея. Никой не усеща, че забравя. С тази разлика, че аз не забравям и помня отлично информацията, която ми беше предадена.
— Имаше ли обичайното мотаене напред-назад?
— Нещата бяха така, както току-що ти ги описах. Първо слухът, после моите заповеди, гласящи въпросният слух да се провери. Толкоз. Една изходяща радиоемисия и една входяща.
— Нещо за последната им контролна радиовръзка? Видя ли я с очите си?
— Тя беше последното нещо, което видях, преди да ме арестуват. Напълно рутинно съдържание. Никакъв напредък. Нещо като „тук няма нищо, приятели, продължавайте нататък“.
— Значи е било в първоначалното послание. В него се е споменавало за слуха. Трябва да си го спомниш дума по дума.
Читать дальше