Чайлд,Лий - Не се връщай

Малко по-късно излязоха на булевард „Вентура“, който не беше едно и също със скоростната магистрала „Вентура“, но поне беше широк и прав. За да стигнат до магистрала „Вентура“, трябваше да минат покрай Юнивърсъл Сити вдясно и Студио Сити вляво.

— Чакай малко — внезапно се обади Ричър.

— Какво? — попита Търнър.

— Сетих се, че адвокатът на Голямото куче работи в Студио Сити, на самия булевард „Вентура“. Помня адреса му от клетвената декларация.

— И какво от това?

— Може би и неговите ключалки и аларми са евтина конфекция.

— Това е рискована стъпка, Ричър. Нека да не трупаме още престъпления.

— Поне да хвърлим едно око — подхвърли той.

— Това ще ме направи съучастник.

— Имаш право на вето — рече той, докато завиваше наляво. — Два палеца на бутона, както при изстрелването на ядрена ракета.

После иззвъня телефон. Пронизителен електронен писък на пойна птичка, изпаднала във внезапна деменция. Който не идваше нито от неговия апарат, нито от този на Търнър. Беше телефонът на Райкард, захвърлен на задната седалка редом с празния му портфейл.

> 55

Ричър отби на банкета, извъртя се назад и грабна телефона, който продължи да вибрира в ръката му и да звъни пронизително. На дисплея беше изписано _входящо повикване_ — една абсолютно излишна информация при наличието на острите писъци и вибрации. Но там се появи и нещо по-полезно — името _Шраго_. Отвори капачето и притисна апарата към ухото си.

— Ало?

— Райкард? — прозвуча непознат глас.

— Не е Райкард — отвърна Ричър.

Тишина.

— А бе вие какво си въобразявате? — презрително подхвърли Ричър. — Някакви си склададжии срещу Сто и десета част на ВП? И тримата са извън строя. Останал си единствено ти. Сам-самичък. Как се чувстваш като следващата мишена?

Мълчание.

— Според мен не го заслужаваш — добави по-меко Ричър. — Не е честно и аз го знам много добре. Защото съм наясно как действат онези от Пентагона. Съчувствам ти и мога да ти помогна да се измъкнеш.

Тишина.

— Казваш ми имената им, връщаш се в Браг и забравям за теб.

Мълчание. После мембраната издаде три кратки сигнала и на екрана се изписа _край на разговора_. Ричър подхвърли телефона обратно на седалката и промърмори:

— Попитах те два пъти, трети няма да има.

Продължиха пътя си. Не след дълго пред очите им се появи Студио Сити, нагъсто застроен и оживен град. От двете страни на булеварда се нижеха офиси и магазини — някои в самостоятелни сгради, други обединени в малки търговски центрове като онзи в Северен Холивуд, до които се стигаше по вътрешни алеи. Част от тях разполагаха с отделни паркинги. Номерата на сградите се виждаха трудно, тъй като повечето магазини бяха тъмни. На два пъти се отбиха в погрешни паркинги, но сравнително скоро се озоваха на правилното място. Ниска варосана сграда с пет отделни офиса. Адвокатът на Голямото куче заемаше този в средата.

Оказа се обаче, че вече не е така.

Средният офис беше зает от някаква фирма за данъчни консултации. _Se Habla Español_, плюс още стотина езици.

— За шестнайсет години нещата се променят — обади се Търнър. — Едни хора се пенсионират, заменят ги други.

Ричър не каза нищо.

— Сигурен ли си, че това е адресът?

— Мислиш, че съм сбъркал, така ли?

— Може да ти бъде простено.

— Благодаря, но съм сигурен — тръсна глава Ричър и пристъпи напред, за да вижда по-добре.

Табелите бяха доста старомодни, а също и хвалбите, и обещанията. Адвокатът не се беше пенсионирал наскоро.

В дъното блещукаше слаба светлина.

— Таймерът на алармата — отгатна Търнър. — Вътре няма никой.

— Зима е — заяви Ричър. — Времето за плащане на данъци. Човекът е там.

— Е, и?

— Можем да поговорим с него.

— За какво? Може би очакваш да ти върнат надвзети суми?

— Най-вероятно препраща пощата на предишния наемател, а може би дори го познава. Освен това има шанс той да се окаже и хазяинът.

— А може би адвокатът е умрял преди десет години — каза Търнър. — Или се е преместил в Уайоминг.

— Има само един начин да разберем — отвърна Ричър, протегна ръка и силно почука по стъклото. — В този късен час ще бъде най-добре ти да проведеш разговора…

Жулиета позвъни на Ромео, защото и той имаше своите отговорности.

— Шраго докладва, че Ричър е докопал телефона на Райкард. Вероятно и пистолета. Освен това знае, че те са обикновени склададжии от Форт Браг.

— Не му е било трудно да направи връзката, като има предвид биографията на Задран — отвърна Ромео.