Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Примерът е добър — притекох му се на помощ аз. — Когато пипнеш главината на колелото на някоя каруца, то е топло. Обратното, симпатистът може да накара енергията да се превърне от топлина в движение — посочих лампата — или от топлина в светлина.

— Чудесно — заяви Дена, — вие сте сарафи, които работят с енергия. Но как го правите?

— Има специален начин на мислене, наречен Алар — обясни Уилем. — Вярваш толкова силно в нещо, че то се случва. — Той вдигна единия драб и другият го последва. — Вярвам, че тези два драба са свързани и те наистина са. — Внезапно вторият драб падна и издрънча върху масата. — Ако престана да вярвам, това спира да е така.

Дена вдигна драба.

— Значи това е нещо като вярата? — попита тя скептично.

— По-скоро като сила на волята — отвърна Сим.

— Защо тогава не го наричате сила на волята? — вирна глава тя.

— Алар звучи по-добре — обясни Уилем.

Кимнах.

— Ако нямахме наименования за различните неща, които да звучат впечатляващо, никой нямаше да ни приема на сериозно.

Дена кимна одобрително и ъгълчетата на очарователните й устни се извиха в усмивка.

— И това е всичко? Енергия и сила на волята? — попита тя.

— И симпатична връзка — отвърнах аз. — Аналогията на Уил с водното колело е добра. Връзката е като тръба, водеща до водното колело. Лошата връзка е като тръба, пълна с дупки.

— Какво прави връзката добра? — поинтересува се Дена.

— Колкото повече си приличат два предмета, толкова по-силна е връзката. Както например в този случай. — Отсипах два-три сантиметра от светлото вино в чашата си, потопих пръста си в него и продължих: — Ето идеална връзка към виното — капка от самото вино.

Изправих се и отидох до близката камина. Прошепнах обвързване и оставих една капка да падне от пръста ми върху нагорещената метална подпора, която поддържаше горящите цепеници.

Седнах отново на мястото си точно когато виното в чашата ми започна да изпуска пара и след това закипя.

— А това — зловещо отбеляза Уилем — е причината никога да не позволяваш на симпатист да получи капка от кръвта ти.

Дена погледна Уилем, след това погледът й се върна на чашата и лицето й пребледня.

— Черни ръце, Уил! — възкликна Симон ужасено. — Как можеш да кажеш нещо такова?! — Той погледна към Дена. — Никой симпатист не би направил подобно нещо — убедено заяви той. — Това се нарича „злонамерена постъпка“ и ние не правим така. Никога.

— Ако никой никога не го прави, защо тогава има наименование за такава постъпка? — Дена успя да се усмихне, макар усмивката й да беше леко напрегната.

— Правено е преди — отвърнах аз, — но вече не се прави. Не и през последните сто години.

Освободих обвързването и виното спря да кипи. Дена се протегна и докосна близката бутилка.

— Защо това вино също не кипна? — попита озадачено тя. — То е същото.

— Заради Алара — потупах слепоочието си аз. — Съзнанието ми осигурява фокусирането и посоката.

— Ако това е добра връзка, каква е лошата? — попита тя.

— Ето, нека ти покажа. — Извадих кесията си, защото предположих, че след коментара на Уилем монетите ще й се сторят по-малко обезпокоителни. — Сим, имаш ли твърдо пени?

Оказа се, че има, и аз подредих две редици от монети върху масата пред Дена. Посочих два железни драба и промърморих обвързване.

— Вдигни един от тях — подканих я аз.

Тя вдигна единия драб и вторият го последва.

— А сега този. — Посочих втората двойка — един драб и единствения ми останал сребърен талант.

Дена взе втория драб и талантът го последва във въздуха. Тя започна да повдига и да сваля и двете си ръце, сякаш бяха блюдата на някаква везна.

— Вторият е по-тежък.

— Металите са различни — кимнах аз. — Те са по-малко подобни, затова трябва да вложиш повече енергия.

Посочих драба и сребърното пени и прошепнах трето обвързване.

Дена сложи първите два драба в лявата си ръка, а третия — в дясната. Сребърното пени се вдигна във въздуха.

— А този е още по-тежък, защото формата _и_ металът са различни.

— Точно така — потвърдих аз.

Посочих четвъртата и последна двойка — един драб и парче тебешир.

Дена едва мушна пръстите си под драба, за да го повдигне.

— По-тежък е от всички останали, взети заедно! — възкликна тя. — Сигурно тежи поне килограм и половина!

— Желязо към тебешир е много лоша връзка — намеси се Уилем. — Прехвърлянето е лошо.

— Но вие казахте, че енергията не може да бъде създавана или разрушавана — възрази Дена. — Щом трябва да положа усилия, за да вдигна това малко парче тебешир, къде отива цялата тази допълнителна енергия?