Осъзнах малко преди Уил и Сим, че непохватната й игра преди това е била преструвка. Успях да се сдържа да не се издам, докато не видях по израженията на лицата им как бавно проумяват истината. След това се разсмях.
— Не бъди толкова самодоволен — смъмри ме тя. — Успях да заблудя и теб. Когато показах валето, направо изглеждаше, че всеки момент ще ти прилошее. — Закри устата си с ръка, а очите й станаха кръгли и невинни. — О, аз никога преди не съм играла на ъгли. Можете ли да ме научите? Вярно ли е, че понякога хората играят за пари? — Дена изплющя следващата карта върху масата и прибра взятката. — Моля ви! Трябва да сте доволни, че само леко ще ви ощипя, вместо да ви скубя цяла нощ, както заслужавате.
Довърши неумолимо останалата част от ръката и това ни осигури такава солидна преднина, че играта беше предрешена. Дена не пропусна нито една взятка и играеше с такова коварство и усет, че в сравнение с нея Манет изглеждаше тромав като товарен кон.
— Това беше поучително — отбеляза Уил, след като плъзна своя йот към Дена. — Май ще се наложи известно време да ближа раните си.
— За наивността на добре образованите — вдигна Дена чашата си за наздравица.
Чукнахме чашите си с нейната и отпихме.
— Вашата компания отсъстваше удивително дълго — рече тя. — Следях за вас в продължение на почти два цикъла.
— И защо така? — попита Сим.
— Вие двамата също сте в Университета, нали? — Дена хвърли пресметлив поглед на Уил и Сим. — Онова специално място, където се изучава магия?
— Точно така — любезно отвърна Сим. — Главите ни са наблъскани със загадъчни тайни.
— Занимаваме се с тъмни сили, с които е по-добре да си нямаш работа — безгрижно добави Уил.
— Между другото, това се нарича Арканум — изтъкнах аз.
Дена кимна сериозно и се наведе напред с напрегнато изражение.
— Предполагам, че вие тримата знаете как работи тя. Така че кажете ми — как работи?
— Как работи кое? — не разбрах аз.
— Магията — отвърна тя. — Истинската магия.
Тримата с Уил и Сим разменихме погледи.
— Сложно е — рекох аз.
Дена сви рамене и се облегна на стола си.
— Разполагам с цялото време на света — заяви тя — и трябва да разбра как работи тя. Покажете ми. Направете някаква магия.
Тримата се размърдахме неспокойно на столовете си. Дена се засмя.
— Нямаме право да го правим — отговорих аз.
— Какво? — не повярва тя. — Да не би това да нарушава някакво космическо равновесие?
— Нарушава спокойствието на приставите — обясних аз. — Тук не приемат особено добре тези неща.
— На магистрите в Университета също не им харесва — додаде Уил. — Те са много загрижени за репутацията на Университета.
— О, хайде стига — възрази Дена. — Чух една история как нашият човек Квоте призовал някакъв демоничен вятър. — Тя посочи с палец вратата зад гърба си. — И това се е случило точно на двора отвън.
Дали Амброуз й беше казал за това?
— Беше просто вятър — обясних аз, — нямаше никакви демони.
— А и го биха с камшик заради това — вметна Уил.
Дена го изгледа така, сякаш не можеше да реши дали той не се шегува, и после сви рамене.
— Е, не бих искала да причиня неприятности на когото и да било — каза тя с очевидна неискреност, — но съм ужасно любопитна. И имам тайни, които бих могла да предложа в замяна.
— Какви тайни? — заинтересува се Сим.
— Всички големи и разнообразни тайни на жените — усмихна се тя. — Знам някои неща, които биха подобрили несполучливите ви връзки с нежния пол.
Сим се наведе по-близо до Уил и му прошепна с достатъчно силен глас:
— Тя _несполучливи_ ли каза или _неспирни_?
Уил посочи себе си и след това Сим.
— За мен неспирни, за теб — несполучливи.
Дена повдигна едната си вежда и наклони глава встрани, като гледаше трима ни очаквателно.
Прокашлях се неловко.
— На споделянето на тайни, свързани с Арканум, се гледа с неодобрение. Строго погледнато, това не е в нарушение на законите на Университета…
— Всъщност е — прекъсна ме Симон и ме погледна извинително, — и то на няколко закона.
Дена въздъхна театрално и вдигна очи към високия таван.
— Така си и мислех — заяви тя. — Вие просто правите добри номера. Признайте го — не можете да превърнете сметаната в масло.
— Знам със сигурност, че Сим може да превърне сметаната в масло — отвърнах аз. — Той просто не обича да го прави, защото е мързелив.
— Не ви карам да ме учите на магия — настоя Дена. — Просто трябва да разбера как работи тя.
Читать дальше