Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Това ще бъде счетено за „неодобрено разгласяване“, нали? — Сим погледна Уил.

— „Незаконно разкриване“ — мрачно го поправи Уил.

Дена се наведе заговорнически напред и сложи лакти върху масата.

— В такъв случай — каза тя — съм склонна да финансирам една нощ на разточителен запой, далеч надхвърлящ простата бутилка, която виждате пред вас. — Тя се обърна и втренчи поглед в Уил. — Един от барманите тук наскоро откри прашна каменна бутилка в мазето. Не само че съдържа чудесен стар скутен, напитката на кралете на Сийлдиш, но освен това е и Меровани.

Изражението на Уилем не се промени, но черните му очи проблеснаха.

Огледах почти празната зала.

— Нощта на орден е спокойна. Не би трябвало да имаме проблеми, ако сме по-тихи — погледнах аз останалите двама.

— Звучи разумно — ухили се Сим с момчешката си усмивка. — Тайна срещу тайна.

— Ако наистина е Меровани — рече Уилем, — готов съм леко да подразня чувствителността на магистрите.

— Добре тогава — каза Дена с широка усмивка, — ти си пръв.

Сим се наведе напред в стола си.

— Симпатията е вероятно най-лесната за разбиране — подхвана той, но след това спря, сякаш несигурен как да продължи.

— Нали знаеш как с помощта на скрипец и въжета можеш да вдигнеш нещо, което е твърде тежко, за да го вдигнеш на ръка? — намесих се аз.

Дена кимна.

— Симпатията ти позволява да правиш подобни неща — обясних аз. — Но без всички неудобни въжета и макари.

Уилем сложи върху масата два железни драба и промърмори обвързване. Той побутна дясната монета с пръст и в същия момент и лявата се плъзна по масата, имитирайки движението на първата.

Очите на Дена леко се разшириха и макар да не остана с отворена уста, тя си пое дълбоко въздух през носа. Едва тогава ми дойде наум, че вероятно никога преди не е виждала подобно нещо. Заради предметите, които изучавах, беше много лесно да забравя, че някой може да живее само на километри разстояние от Университета, без някога да се е сблъсквал дори с най-елементарна симпатия.

За нейна чест Дена бързо се съвзе от изненадата. С известно колебание тя се протегна и докосна единия от драбовете.

— Значи така е работило звънчето в стаята ми — замислено каза тя.

Кимнах в отговор.

Уил плъзна своя драб по масата и Дена го вдигна. Другият драб също се вдигна над масата, люлеейки се във въздуха.

— Тежък е — отбеляза тя, след което кимна сякаш на себе си. — Така е, защото е като скрипец. Вдигам и двата едновременно.

— Топлината, светлината и движението са просто енергия — обясних аз. — Не можем да създаваме енергия или да я накараме да изчезне. Но симпатията ни позволява да я преместваме и да я променяме от един вид в друг.

Тя постави драба обратно върху масата и другият го последва.

— И каква е ползата от това?

Уил изсумтя леко развеселено.

— Водното колело полезно ли е? — попита той. — Или пък вятърната мелница?

Бръкнах в джоба на плаща си.

— Някога виждала ли си симпатична лампа? — попитах я аз.

Тя кимна.

Плъзнах по масата към нея ръчната си лампа.

— Те работят на същия принцип. Използват малко топлина, която превръщат в светлина. Преобразуват един вид енергия в друг — обясних.

— Както го прави сарафът — добави Уил.

— Откъде взема топлината? — Дена въртеше любопитно лампата в ръцете си.

— Самият метал съдържа топлина — казах аз. — Ако я оставиш включена, накрая ще усетиш как металът изстива. Ако стане твърде студен, няма да работи. Тази сам съм я правил, така че е доста ефективна. Дори топлината от ръката ти трябва да е достатъчна, за да продължи да работи.

Дена щракна ключа и от лампата блесна дъга от мътна червеникава светлина.

— Разбирам връзката между топлината и светлината — замислено каза тя. — Слънцето е ярко и топло. Същото е и със свещта. — Тя се намръщи. — Но движението няма общо с това. Огънят не би могъл да бутне нещо.

— Помисли си за триенето — намеси се Сим. — Когато триеш нещо, то се затопля. — Той го демонстрира, като енергично потри ръка в панталоните си. — Ето така.

Продължи ентусиазирано да търка бедрото си, без да осъзнава, че тъй като го прави под масата, движението му изглежда крайно неприлично.

— Всичко е просто енергия. Ако продължиш да го правиш, ще усетиш как се загряваш — рече.

Дена някак си успя да запази сериозно изражение, но Уилем избухна в смях и скри лицето си с ръка, сякаш засрамен, че седи на една маса със Сим.

Симон замръзна и се изчерви от смущение.