Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Замълчахме за момент. Наблюдавах през прозореца как две катерички се гонят около дебелия ствол на един ясен.

— Ваша милост, ако ще ви помагам да ухажвате тази дама… — Усетих избухването на гнева на Алверон още преди да съм се обърнал, за да го видя. — Моля за извинението ви, ваша милост. Преминах границата на допустимото.

— Това да не е поредното ти предположение?

— Да, ваша милост.

За момент той се бореше да се овладее. След това въздъхна и напрежението в стаята изчезна.

— _Аз_ трябва да те помоля за извинение. Тази раздираща болка ме изнервя, а и не съм свикнал да обсъждам лични въпроси с непознати, още повече, когато те си правят догадки за мен. Кажи ми останалата част от онова, което си предположил, дори и да се налага да си груб.

Задишах по-леко.

— Предполагам, че искате да се ожените за тази дама. Най-вече, за да изпълните дълга си, но и защото я обичате.

Настъпи нова пауза, не толкова дълга, колкото предишната, но въпреки това напрегната.

— Любов — бавно каза той, — това е дума, която твърде често се използва глупаво. Тя е достойна за любов, това е сигурно. И аз я харесвам. — Маерът изглеждаше смутен. — Това е всичко, което ще кажа. — Той се обърна отново към мен. — Мога ли да разчитам на дискретността ти?

— Разбира се, ваша милост. Но защо го пазите в такава тайна?

— Предпочитам аз да определя времето. Слуховете ни принуждават да действаме, преди да сме готови, или объркват нещата, преди да е назрял подходящият момент.

— Разбирам. Как се казва дамата?

— Мелуан Лаклес — изрече името й предпазливо. — И така, за себе си разбрах, че ти си чаровен и с добри обноски. И което е по-важно, граф Трепе ме увери, че си велик създател и изпълнител на песни. Имам нужда точно от това. Ще започнеш ли служба при мен?

Поколебах се.

— Как точно смята да ме използва ваша милост?

— Мислех, че е доста очевидно за човек като теб, който прави толкова много предположения — скептично ме погледна той.

— Знам, че се надявате да ухажвате дамата, ваша милост. Но не знам _как_. Може би искате от мен да съставя едно-две писма? Да напиша песни за нея? Или пък да се катеря през нощта на лунна светлина до балкона й, за да оставя цветя на перваза на прозореца й? А може би да танцувам с нея с маска на лицето, като използвам вашето име? — Усмихнах му се тъжно. — Трябва да знаете, че не съм кой знае какъв танцьор, ваша милост.

Алверон се засмя дълбоко и искрено, но въпреки веселостта му виждах, че смехът му причинява болка.

— Мислех си по-скоро за първите две неща — призна той и отново се отпусна с натежали очи върху възглавниците.

— Трябва да знам повече за нея, ваша милост — кимнах аз. — Да се опитвам да ви помогна в ухажването на жена, която не познавам, би било повече от глупаво.

Маерът кимна уморено.

— Каудикус може да ти даде основните сведения. Той познава много добре историята на родовете. Родът е основата, върху която стои мъжът. Ако ще я ухажваш, трябва да знаеш откъде идва тя. — Той ми махна да се приближа и ми подаде един железен пръстен. Ръката му трепереше от усилието да остане вдигната. — Покажи това на Каудикус и той ще разбере, че работиш за мен.

Взех го бързо.

— Той знае ли за плана ви да се ожените?

— Не! — Алверон отвори очи. — Не казвай за това на никого! Измисли някаква причина за проучванията си. Донеси ми лекарството. — Той се отпусна назад, затвори очи и го чух да казва със слаб глас: — Понякога те не я дават съзнателно, понякога не я дават с желание. Въпреки това… всичката власт.

— Да, ваша милост — съгласих се аз, но още преди да напусна стаята, той вече беше потънал в неспокоен сън.

> 59.

> Цел

След като напуснах покоите на маера, се замислих дали да не изпратя на Каудикус куриер с моята картичка и пръстена. След това се отказах. Изпълнявах поръчка на самия Алверон. Това със сигурност можеше да послужи като извинение за дребно нарушение на етикета.

От слуховете бях научил, че арканистът на маера е постоянен член на двора му от повече от дванайсет години. Но като изключим факта, че знаех, че живее в една от южните кули на имението, нямах никаква представа какво да очаквам от този мъж.

Почуках на дебелата дървена врата.

— Един момент — чу се слаб глас.

Разнесе се звукът от дърпане на резе и вратата се отвори, разкривайки слаб мъж с дълъг, закривен като клюн на ястреб нос и къдрава черна коса. Беше облечен в дълга тъмна одежда, която леко напомняше мантията на магистър.