Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Не ми оставаше друго, освен да съм честен.

— Петдесет и една, ваша милост. Може би петдесет и две.

Той бавно кимна и гневът му утихна като тътена на далечна гръмотевица.

— Никога не питай млад човек за възрастта си. На четирийсет съм, рожденият ми ден е следващия цикъл. Въпреки това ти си прав, че изглеждам петдесетгодишен. Някои дори биха казали, че си доста великодушен в предположението си. — Ръцете му разсеяно пригладиха завивките. — Ужасно е да остарееш, преди да ти е дошло времето.

Той застина от болка и направи гримаса. Мина известно време и си пое дълбоко дъх. Лицето му лъщеше от пот.

— Не знам колко дълго ще мога да говоря с теб. Днес май не се чувствам много добре.

— Да отида ли да доведа Каудикус, ваша милост? — изправих се аз.

— Не — ядно отсече маерът. — Седни. Тази проклета болест пропълзя в мен миналия месец, заради нея изглеждам с години по-стар и се чувствам по този начин. Прекарах целия си живот в грижа за земите си, но в едно отношение се оказах немарлив. Нямам нито семейство, нито наследник.

— Мислите да си вземете съпруга ли, ваша милост?

— Слухът най-сетне се е разнесъл, така ли? — Алверон се отпусна върху възглавниците.

— Не, ваша милост. Съдя по онова, което ми казахте по време на някои от разговорите ни.

— Наистина ли? — Той ми хвърли проницателен поглед. — Предположил си го, а не си чул слухове?

— Наистина, ваша милост. Но има и слухове — цял двор слухове, ако ме извините за израза.

— „Двор слухове“, това ми харесва. — На лицето му се появи лек намек за усмивка.

— Но повечето от тях касаят някакъв загадъчен посетител от запад. — Направих малък поклон седнал. — Не съм чул нищо за брак. Всички смятат, че сте най-заклетият ерген на света.

— А — каза той и на лицето му се изписа облекчение, — така беше. Баща ми се опита да ме ожени, когато бях по-млад. По онова време доста упорито отказвах да си взема съпруга. Това е още един проблем с властта. Ако притежаваш твърде много от нея, хората не се осмеляват да ти посочват грешките, които правиш. Тя може да е ужасно нещо.

— Мога да си представя, ваша милост.

— Не ти дава възможност за избор — продължи маерът. — Дава ти едни възможности, но ти отнема други. В трудно положение съм, меко казано.

Твърде често през живота си съм бил гладен, за да изпитвам особено съчувствие към благородническото съсловие. Но докато лежеше, Алверон изглеждаше толкова блед и слаб, че аз усетих искра на съчувствие към него.

— Какво е това положение, ваша милост?

Той се помъчи да остане изправен в леглото, облегнат на възглавниците.

— Ако ще се женя, трябва да е за подходяща жена. Тя трябва да е от семейство със също толкова добро положение като моето. Не само това, бракът не трябва да е просто за постигане на съюз. Момичето трябва да е достатъчно младо, за да… — той се прокашля със звук, подобен на мачкането на хартия — може да ме дари с наследник. Дори няколко, ако това е възможно. — Вдигна поглед към мен. — Сега започваш ли да разбираш какъв е проблемът ми?

— Само най-общо, ваша милост — бавно кимнах аз. — Колко са дъщерите, които отговарят на тези условия?

— Едва няколко — отвърна маерът и в гласа му се появи частица от предишния плам. — Но не може да е някоя от младите жени, които са под влиянието на краля. Още от създаването на Винтас, при подписването на договорите, семейството ми се е пазарило за всяка дреболия, за да успее да запази абсолютната си власт. Няма да преговарям за съпруга с онова копеле Родерик.

— Колко жени са извън влиянието на краля, ваша милост?

— Една. — Думата се откъсна тежко от устата му, все едно беше късче олово. — И не това е най-лошото. Тази жена е съвършена във всяко едно отношение. Семейството й е уважавано. Тя е образована, млада, красива. — Сякаш му бе мъчително трудно да изрече последната дума. — Преследва я тълпа влюбени ухажори — силни, млади мъже, които умеят да й казват сладки като мед думи. Има всички причини да я искат заради името, земята и ума й. — Той направи дълга пауза. — Как ли би отговорила тя на ухажването на болен старец, който ходи с бастун, когато изобщо може да ходи? — Устата му се изкриви, сякаш думите горчаха.

— Но вашето положение със сигурност… — започнах аз.

Той вдигна ръка и ме погледна право в очите.

— Ти би ли се оженил за жена, която си купил?

— Не, ваша милост — сведох поглед аз.

— Нито пък аз. Мисълта да използвам положението си, за да убедя това момиче да се омъжи за мен, е… отвратителна.