Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Разбира се — отвърнах аз с искрено изражение.

Бредон отвори чекмеджето на масичката и извади шепата железни пръстени, които бяхме прибрали вътре, за да разчистим място за играта.

— Начинът, по който са изложени пръстените, е от голямо значение. Например ако са изсипани в някаква купа, това означава липса на интерес към социалните проявления на двора.

Той подреди пръстените така, че гравираните върху тях имена да сочат към мен.

— Ако са внимателно подредени, това означава, че се гордееш с връзките си. — Вдигна поглед и се усмихна. — Както и да са подредени, новодошлият обикновено се оставя сам във всекидневната под някакъв предлог. Това му дава възможност да разгледа колекцията ти, за да удовлетвори любопитството си. — Бредон сви рамене и избута пръстените към мен. — Естествено, винаги предлагаш да върнеш пръстените на техните собственици.

Той внимаваше думите му да не прозвучат като въпрос.

— Естествено — искрено отвърнах аз.

Това беше известно на Трепе.

— Това е най-учтивото нещо, което можеш да направиш. — Той вдигна поглед към мен и с обкръжените с ореола на бялата му коса кафяви очи отново заприлича на бухал. — Някога носил ли си някой от пръстените на обществено място?

Показах му голите си ръце.

— Носенето на пръстен показва, че имаш дълг или се опитваш да си изпросиш услуга. Ако някога маерът откаже да си вземе пръстена от теб, това ще е намек, че иска да направи връзката ви малко по-официална.

— А ако не нося пръстена, това ще бъде счетено за обида — предположих аз.

— Може би — усмихна се Бредон. — Едно е да покажеш пръстен във всекидневната си, а доста по-различно — да го носиш на ръката си. Носенето на пръстен от някой с по-високо положение може да бъде сметнато за доста самонадеяно. Също така, ако носиш пръстена на друг благородник, когато посещаваш маера, той може да счете това за неуместно. Все едно някой е бракониерствал в неговата гора. — Той се облегна на стола си. — Споменавам тези неща най-общо — добави, — като подозирам, че те вече са ти известни и просто оставяш стареца да си бърбори.

— Може би все още съм замаян от поредицата вцепеняващи загуби на так — рекох аз.

Той махна с ръка и аз забелязах, че не носи никакви пръстени.

— Бързо схвана как се играе. Както се казва, като барон, който за пръв път влиза в бордей. Очаквам, че след около месец играта с теб ще е порядъчно предизвикателство.

— Само почакайте и ще видите — заканих му се аз. — Ще ви бия още следващия път, когато играем.

Бредон се засмя.

— Харесва ми, че го казваш. — Бръкна в джоба си и извади по-малка кадифена торбичка. — Освен това ти донесох един малък подарък.

— Не мога да си позволя да го приема — без да се замислям, отвърнах аз. — Вече ми осигурихте забавление за цял следобед.

— Моля те — каза той и побутна торбичката по масата. — Настоявам. Твои са и не е нужно да ми се отплащаш. Запази ги или ги хвърли. Подаръкът е от сърце.

Изсипах торбичката и в ръката ми иззвънтяха три пръстена — златен, сребърен и железен. В метала на всеки от тях бе гравирано моето име — _Квоте_.

— Чух слух, че багажът ти е бил загубен — вметна Бредон, — и реших, че могат да ти бъдат полезни. — Той се усмихна. — Особено ако искаш да изиграем още някоя игра на так.

Разлюлях пръстените в ръката си и разсеяно се зачудих дали златният е масивен или само позлатен.

— И какъв пръстен трябва да изпратя на новия си познат, ако желая да се насладя на компанията му?

— Ами — бавно отвърна гостът ми, — това е _доста_ сложно. При моето прибързано и неприлично нахлуване в стаите ти пропуснах да се представя, както е редно, и не те уведомих за своята титла и ранг. — Кафявите му очи ме гледаха сериозно.

— А би било твърде неприлично от моя страна да ви разпитвам за подобни неща — бавно казах аз, без да разбирам каква игра играе той.

Бредон кимна.

— Така че засега ще трябва да приемеш, че нямам титла или ранг. Това ни поставя в любопитна ситуация — ти не си представен пред двора, а аз самият не се представих пред теб. В този случай би било подходящо да ми изпратиш сребърен пръстен, ако в бъдеще решиш да обядваме заедно или благосклонно да загубиш още някоя игра на так.

Повъртях сребърния пръстен между пръстите си. Ако му го изпратех, щеше да се разнесе слух, че претендирам, че рангът ми е кажи-речи равен на неговия, а аз нямах представа какъв е той.

— Какво ще кажат хората?

— Какво ли наистина? — Очите му весело играеха.