Sam Crister - Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница

– Ливан ли?

– Да, онази държава в Близкия изток. Сред частиците имаше също следи от литосоли – каменисти пустинни почви, каквито със сигурност има по стръмните склонове на Ливанските планини.

– Не съм сигурна какво значи това. Искаш да кажеш, че убиецът е бил наскоро в Ливан или идва от там, така ли?

– Именно.

– Добре. Ще ми пратиш ли генетичния отпечатък, след като дойдеш на работа?

– Разбира се. В момента пътувам натам.

Мици затваря телефона и вижда, че червената лампичка на апарата примигва. Пропуснати повиквания. Сърцето ѝ прескача. Може би момичетата. Тя отново вдига слушалката и натиска копчето на телефонния секретар. Механичният глас ѝ съобщава, че съобщението е оставено в пет часа вчера. По това време Мици беше с Джени Харисън. Дано нищо да не се е случило с Амбър и Джейд.

– Здравейте, детектив Фалън, обажда се Сара Кени от „Антеронъс филмс“. Казахте да ви се обадя, ако открия нещо ново по случая с Тамара. Не знам дали е важно, но може да ви помогне. Имате номера ми, обадете се по всяко време. Приятен ден.

Часът е едва осем, но Мици решава да приеме поканата в съобщението буквално. Включва се телефонен секретар:

– Това е телефонът на Сара. В момента съм заета. Оставете съобщение и ако не снимам филм със Скорсезе или братята Коен, ще ви се обадя. Чао, приятели.

– Сара, обажда се детектив Фалън. Оставила си ми съобщение. Неделя сутринта е, но ако...

– Ало – чува се гласът на истинската Сара.

– О, здравей! Току-що чух съобщението.

– Извинявайте, още не съм се събудила.

Сара замълчава за малко, докато седне в леглото и се разсъни.

– Няма проблем.

– Получих фактура за наемане на облак в офиса.

Мици решава, че не е чула добре:

– На какво?

– Облак. Не знаех, че Тамара има, но явно е имала.

Мици все още е тотално объркана:

– Притежавала е облак? Не ви разбирам. Какъв облак? Облак като... облак?

– Облак за съхраняване на информация. Вид цифрова база данни – големите компании като „Епъл“, „Гугъл“ и „Амазон“ предлагат такава услуга. Можеш да съхраняваш най-различно цифрово съдържание: документи, филми, снимки, музика. Облакът дава възможност да ги възстановиш, ако откраднат лаптопа ти или те оберат.

– Леле! Наистина ли има такова нещо?

– Да. Искате ли да ви пратя данните за акаунта?

– Би било добре.

– Добре. – Сара поглежда зад изящното си, загоряло от слънцето рамо красивия гол актьор, който се размърдва зад нея в леглото. – В момента няма да мога, но до час ще ви ги пратя.

146

СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА

Мозъкът на Ник работи трескаво, докато кракът му отчаяно напомпва педала на спирачката. Голямото беемве лети със сто и десет, а до предната кола остават броени метри.

Ник превключва една скорост надолу на автоматика и отбива в аварийната лента. Намалява с още една предавка и започва да кара на зигзаг, за да увеличи сцеплението на гумите с асфалта. Поглежда за миг в огледалото. От резките движения Едуар и жена му са се събудили. Изглеждат уплашени.

Напред всички автомобили са спрели. Беемвето е намалило до осемдесет, но пътят отпред е задръстен. Ник не смее да изключи двигателя, защото ще блокира хидравликата на волана. Продължава да криволичи в лентите. Отбива в тесния банкет отстрани и зад автомобила се вдига облак прах. Чува се пронизително триене на метал в метал. Отвратителен звук като от стъргане на нокти по равна повърхност.

Беемвето обелва нечия врата и едното странично огледало се счупва.

Ник превключва още една предавка надолу. Тежкият автомобил вече кара с шейсет, но не намалява достатъчно бързо. За капак на всичко в този участък магистралата започва да се спуска.

Едуар започва да се паникьосва:

– Намали! Намали!

– Опитвам се – отговаря Ник, като се опитва да звучи спокойно. – Спирачките отказаха.

Едуар закрилнически притиска жена си до себе си.

Отпред се движи полицейски микробус, пълзи с ниска скорост по прашната аварийна лента, като блокира единствената безопасна пролука за минаване. Ник надува клаксона и сваля още една предавка. Това няма да му помогне. Осъзнава го. Големият полицейски автомобил пълзи като охлюв. Няма шанс да избегне сблъсъка.

Ник вдига ръчната спирачка. Едуар и Урсула рязко политат напред. Разнася се миризма на изгоряла гума. Лимузината се разтриса. Ник се подготвя за сблъсъка. Двама полицаи изскачат от двете страни на голямото си рено. Сблъсък. Дрънчене на метал. Втори трясък. И пак.

Ник усеща силен удар в рамото. После в лицето. Внезапно изскочилият еърбег изкарва въздуха му. Той изпуска волана. Престава да чувства ръцете си. Причернява му. Усеща вкус на кръв. Болката, страхът и адреналинът го напускат и той губи съзнание.