Илса Бик - Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

еквивалента на дълбоко замразяване... Гърлото ѝ започна да се свива и тя закри уста с двете си

ръце, несигурна дали предстои да повърне, или да изпищи, или и двете.

Предната врата се отвори. Секунда по-кьсно навън излезе момче с бичи врат, последвано от

друга Променена - меденоруса, синеока.

Шокът от разпознаването беше физически като плисък на ледена вода. Косата, украсяваща

изпитите черти на момичето, беше това, което Алекс си спомни от снимка в една друга езерна

къща. Квадратната челюст и носът бяха същите. Стройно преди, сега момичето беше много по-

слабо. Е, предимно слабо. Алекс не беше сигурна, докато то не се обърна така, че тя да види

профила му.

Тогава всичко си дойде на мястото: зелената медицинска раница; това, което Вълка беше

направил, за да я спаси и защити; миризмата му на люляк и орлови нокти - знак за безопасност и

семейство. Независимо от това какво може би чувстваше към нея, Алекс разбра и защо бе нужна

на Вълка. Най-после схвана какво ставаше.

Пени Ърнст, сестрата на Питър, беше бременна.

58

...отговаря на изображенията на гол червеноок див бог, познат във вeдичеcкaтa митология

като Червения Ревльо, Звяра с кървящи очи или Червената буря. Като баща на хиндуистките

богове на бурите Рудра очевидно се свързва с интоксикацията. С лудите си очи и златна коса той

е белокож бог, божествената връзка със Земята на мъртвите...

- Което не доказва нищо друго, освен че хората се друсат от хиляди години - промърмори

той, поглеждайки купчината книги, които Исак му беше домъкнал. „Етно- ботаническа

енциклопедия на психеделични растения“, „Медицински растения от района на Големите

езера“, „Малка смърт: физиология на комата и състоянията на транс“. Не бяха леко четиво, но го

държаха изолиран в спалнята му за последните два дни, а Крис имаше много време. Всичко беше

по-добро, отколкото да се вълнува за това, което Исак беше казал за Пени Ърнст и за Питър, за

Саймън, за неговия дядо... и за Джес.

Колкото и изкушаващо да е да считаме Рудра за физическата проява на гъбата мухоморка, вярвам, че има много по-добър кандидат за това изгубено, тайнствено и мистично питие.

Щателно изучаване на ведическата поезия - с честите и споменавания на регенеративен

„смъртен сън“, възкресения и божествени видения - сочи към много по-рядката и по-

смъртоносна нейна братовчедка А. псеудомори. Смъртният сън очевидно е кома с различно

продължение, по време на която изискванията на метаболизма...

От другата страна на стаята дойде свенливо почукване.

- Крис?

- Влез! О, избинявай, забравих! Заключено е. - Да, беше извратено и малко гадно, но той

започваше да полудява. Никой човек не можеше да направи повече лицеви опори и коремни

преси. Ако останеше оше малко време сам, щеше да стане силен като затворник. Но фактът, че се

чувстваше толкова силен след двете седмици път и времето в студения склад... той не искаше да

мисли за това.

Несигурна пауза от другата страна на вратата.

- Искаш ли да си отида?

„Не бъди мръсник! Вината не е нейна.“ С изключение на Исак всички други се държаха

настрани и прекарваха колкото е възможно по-малко време с него. И като се има предвид колко

гневен беше, не беше сигурен, че ги обвинява.

- Не - каза той и се отблъсна от масата. - Влез, Ели!

Чу се прищракбане на ключалка, която се отключваше.

Вратата проскърца на няколко сантиметра, разкривайки разтревожените очи на сутрешния

пазач - ягодоворусо момче на име Илай, а после пробляськ на златни плитки, когато Ели се

промъкна.

- Ели! - Илай се опита да я сграбчи, но тя лесно се отскубна. - Джейдьн каза, че трябва да

чакаме кучетата.

- Мина знае, че той е наред. - Ели разроши нежно козината на кучето си. - Нали, момиче?

- Спокойно, Илай! Още говоря - каза Крис. Мина дотича при него, изсумтя приветствено

в ръката му, после веднага се тръшна по гръб, а опашката ѝ тупаше радостно. Ухилен, той се

подчини и зачеса корема ѝ бързо, от което кучето започна да се гърчи. - Харесва ли ти това, момиче, харесва ли ти? - каза той, докато задните крака на кучето се движеха в кръгове. - Добро

момиче!

- Такова е бебе. - Падайки на колене, Ели забърса настрани къдрица с цвят на царевична

свила, която беше избягала от лявата ѝ плитка, за да се накъдри на слепоочието ѝ. - Сякаш

никога не ѝ обръщам внимание.

- Няма нищо - каза Крис, а Мина опъна предните си крака и изпусна блажен стон. -