- Съжалявам - каза той и
преди Сабир да има време да
реагира, циганинът заби ръката му в
натрошеното стъкло.
- Господи! Ти, малко копеле...
- Сабир се опита да издърпа ръката
си.
Циганинът стисна здраво дланта
на Сабир и я натисна със своята,
докато двете длани не се съединиха в
кървава
пяна.
След
това
заби
кървящата длан на Сабир в челото си,
оставяйки кървав отпечатък.
- Така. Слушай! Слушай ме.
Сабир измъкна ръката си от
хватката на циганина. Барманът се
появи иззад бара със скъсена щека за
билярд в ръка.
- Две
думи.
Запомни
ги.
Самоа. Крис. - Бабел се отдръпна
назад, виждайки приближаващия се
барман, с вдигната окървавена ръка,
сякаш даваше благословия. - Самоа.
Крис. Запомни ли? - повтори и
хвърли
стол
срещу
бармана,
използвайки разсейването, за да се
ориентира къде е изходът. - Самоа.
Крис. - Той посочи Сабир, очите му
горяха от страх. - Не забравяй.
Глава 3
Бабел знаеше, че тича, за да
спаси живота си. Никога досега не
беше
чувствал
нещо
с
такава
сигурност. Толкова категорично. В
ръката
си
усещаше
бликаща,
пулсираща болка. В белите му
дробове гореше пожар, всеки дъх
преминаваше през него, сякаш беше
набит с гвоздеи.
Бейл го наблюдаваше от петдесет
метра. Имаше време. Циганинът
нямаше къде да отиде. Нямаше с кого
да говори. Властите щяха да го
погледнат
и
да
му
сложат
усмирителна риза - полицията не
беше особено благосклонна към
циганите в Париж, особено към
окървавените цигани. Какво се беше
случило в онзи бар? С кого се беше
срещнал? Е, нямаше да отнеме много
време да се разбере.
Забеляза белия ван пежо почти
незабавно.
Шофьорът
питаше
някакъв чистач на прозорци за
посоката. Чистачът сочеше обратно
към Сен Дени и вдигаше рамене
неразбиращо.
Бейл избута шофьора настрани и
се качи в колата. Двигателят още
работеше. Бейл включи на скорост и
потегли. Не си направи труда да
провери какво става в огледалото за
обратно виждане.
***
Бабел беше изгубил гаджото от
поглед. Той се обърна и погледна зад
себе
си,
тичайки
заднишком.
Минувачите го избягваха, изплашени
от окървавените му лице и ръце.
Бабел спря. Стоеше на улицата,
поемайки въздух като притиснат в
ъгъла звяр.
Бялото пежо се качи на тротоара
и се заби в дясното бедро на Бабел,
счупвайки костта. Бабел отскочи от
капака и падна тежко на паважа.
Почти веднага почувства, че го вдигат
- силни ръце го хванаха за якето и
дъното на панталона. Някой отвори
врата и го хвърли в колата. Можеше
да чуе ужасяващо, пронизително
пищене и едва по-късно осъзна, че то
идва от него. Погледна нагоре точно
когато гаджото го стигна за гърлото.
Глава 4
Бабел се свести от смазващата
болка
в
краката
и
раменете.
Повдигна глава, за да се огледа, но не
виждаше нищо. Едва тогава осъзна,
че очите му са завързани и тялото му
е вързано в изправено положение за
някаква метална рамка, от която той
висеше с разпънати като на разпятие
ръце и крака. Тялото му образуваше
полукръг, сякаш се беше хвърлил с
бедрата напред по време на някакъв
много експресивен танц. Беше гол.
Бейл отново дръпна пениса на Бабел.
- Така.
Привлякох
ли
вниманието ти най-сетне? Слушай
ме, Самана. Има две неща, които
трябва
да
знаеш.
Първо.
Със
сигурност ще умреш - не можеш да се
измъкнеш оттук с приказки или да
откупиш
живота
си
срещу
информация. Второ. Как ще умреш,
зависи изцяло от теб. Ако съм
доволен, ще прережа гърлото ти.
Няма да почувстваш нищо. И по
начина, по който ще го направя,
кръвта ти ще изтече за по-малко от
минута. Ако не съм доволен, ще ти
причиня болка - много по-голяма от
тази, която ти причинявам сега. За да
ти докажа, че възнамерявам да те
убия - както и че няма изход от
положението, в което се намираш, -
ще отрежа пениса ти. После ще
обгоря раната с нагорещена ютия, за
да не умреш от кръвозагуба, преди да
е дошъл моментът за това.
- Недей! Не го прави! Ще ти
кажа всичко, което искаш да знаеш.
Всичко.
Бейл стоеше с нож, опрян в
изпънатата кожа на члена на Бабел.
- Всичко? Пенисът ти срещу
информацията, която търся? - Бейл
Читать дальше