Марио Нострадамус - Предсказанията на Нострадамус

и

отпусна отеклия си крак, докато

намери

по-удобна

позиция

на

табуретката.

- Къде е той сега?

- В Орлеан. До три седмици

ще бъде тук.

- Само три седмици?

Слугата се приближи и започна

да кърши ръце.

- Какво

ще

правите,

3

господарю? От Корпус Малефикус 1

разпитват всички, чиито семейства

някога са следвали юдейската вяра.

4

5

Мараноси 2 . Конверси 3 . Също и

циганите.

Маврите.

Хугенотите.

Всички, които не са католици по

рождение. Дори кралицата не може

да ви защити тук.

- Вече няма значение - махна

пренебрежително старецът с ръка. -

Ще съм мъртъв, преди чудовището да

пристигне.

- Не,

господарю.

Със

сигурност няма.

- А ти, Фисел? Ще ти бъде ли

угодно да си далеч, когато от Корпуса

дойдат да ме търсят?

- Ще

остана

до

вас,

господарю.

Старецът се усмихна.

- Ще ми служиш по-добре, ако

направиш каквото те моля. Искам да

предприемеш едно пътуване заради

мен. Дълго пътуване, изпълнено с

препятствия.

Ще

направиш

ли

каквото те моля?

- Каквото и да поискате, ще го

направя - склони глава слугата.

Старецът се вгледа в него за

няколко

секунди,

сякаш

го

преценяваше.

- Ако се провалиш в това,

Фисел, последствията ще бъдат по-

ужасни от всичко, което Дьо Бал или

Дяволът,

на

когото

той

така

лекомислено

служи,

могат

да

постигнат - старецът се поколеба,

ръката му почиваше на гротескно

подутия му крак. - Имах видение.

Толкова

ясно,

че

омаловажава

всичко, на което бях посветил живота

си досега. Оставих петдесет и осем

от

четиристишията

си

непубликувани

поради

причини,

които няма да посоча - това засяга

само мен. Шест от тези стихове имат

тайна цел - ще ти обясня как да ги

ползваш. Никой не бива да те вижда.

Никой

не

бива

да

подозира.

Останалите

петдесет

и

две

четиристишия

трябва

да

бъдат

скрити на точно място, за което ще

знаем само ти и аз. Те са запечатани

в тази бамбукова капсула. - Старецът

се пресегна под стола си и извади

опакованата и запълнена тръба. - Ще

поставиш тази капсула където ти

кажа и точно по начина, който

определя. Няма да се отклоняваш от

указанията.

Ще

изпълняваш

инструкциите ми до най-малкия

детайл. Ясно ли е?

- Да, господарю.

Старецът се отпусна на стола си,

изтощен от силата на посланието,

което опитваше да предаде.

- Когато се завърнеш тук след

смъртта ми, ще се срещнеш с моя

приятел и попечител на имотите ми,

Палмед Марк. Ще му кажеш за моето

поръчение и ще го увериш, че си го

изпълнил успешно. Тогава той ще ти

даде нещо. Нещо, което ще осигури

бъдещето на теб и семейството ти за

поколения напред. Разбираш ли ме?

- Да, господарю.

- Ще се довериш ли на

преценката ми по този въпрос и ще

следваш ли инструкциите ми точно?

- Ще го направя.

- Тогава

ще

бъдеш

благословен, Фисел. От хора, които

никога няма да срещнеш, и от

история, която нито ти, нито аз

можем да предвидим.

- Но вие знаете бъдещето,

господарю. Вие сте най-великият

пророк на всички времена. Дори

кралицата ви почита. Цяла Франция

знае за дарбата ви.

- Не зная нищо, Фисел. Аз съм

като тази бамбукова тръба. Обречен

да пренасям неща, но никога да не ги

разбера. Всичко, което мога да

направя, е да се моля да има други

след мен, които да се справят с

нещата по-добре.

Част първа

Глава 1

Париж, квартал Сен Дени

в наши дни

Eйкър

Бейл

не

изпитваше

истинско удоволствие да убива. Това

беше

преминало

отдавна.

Той

наблюдаваше циганина почти със

симпатия, както някой би гледал

случаен познат, слизащ от самолет.

Човекът закъсня, разбира се.

Само един поглед беше достатъчен,

за да се забележи суетата, струяща от

всяка пора. Мустаците по модата от

петдесетте, а ла Зоро. Лъскавото

кожено яке, купено за петдесет евро

6

от битпазара в Клинанкур 1. Алените

полупрозрачни чорапи. Жълтата риза

с герба на принца на Уелс и

широката яка с остри върхове.

Медальонът от фалшиво злато с

7

образа на света Сара 2. Мъжът беше