Марио Нострадамус - Предсказанията на Нострадамус

денди без вкус - за всеки подобен

човек беше толкова лесно да го

разбере, колкото за едно куче е лесно

да разбере друго куче.

- Носиш ли ръкописа със себе

си?

- За какъв ме вземаш? За

глупак?

„Едва ли точно това“, помисли

си Бейл. Един глупак рядко е

параноичен. Този мъж носеше своята

продажност като униформа. Бейл

забеляза

разширените

зеници.

Лъщящите от пот красиви, изсечени

черти.

Барабанящите

по

масата

пръсти. Наркоман, явно. Странно за

циганин. Вероятно затова имаше

толкова голяма нужда от пари.

- Мануш ли си или ром? А

8

може би житан 3?

- Какво те интересува?

- Предвид

мустаците,

бих

казал, че си мануш. Може би някой

от

наследниците

на

Джанго

9

Райнхарт 4?

- Името ми е Самана. Бабел

Самана.

- А циганското ти име?

- То е тайна.

- Аз съм Бейл. Нямам си

тайно име.

Пръстите на циганина ускориха

барабаненето си по масата. Сега

погледът му шареше навсякъде -

прехвърли останалите посетители,

провери вратите, оцени размерите на

тавана.

- Колко искаш за него? -

премина направо към въпроса Бейл.

Това беше начинът с човек като този.

Бейл наблюдаваше как езикът на

циганина се изстреля навън, за да

навлажни тънките устни, на които

мустаците

придаваха

изкуствена

мъжественост.

- Искам

половин

милион

евро.

- Просто така - каза Бейл и

усети

да

го

обзема

пълно

спокойствие.

Добре.

Циганинът

наистина имаше какво да продаде.

Целият случай не беше само шега. -

За такава сума ще трябва да

прегледаме ръкописа, преди да го

купим.

Да

се

уверим,

че

е

оригинален.

- И да го наизустиш! Да. Чувал

съм за подобни неща. Поне толкова

знам. След като съдържанието се

появи на бял свят, цената пада.

Стойността му се дължи на това, че е

тайна.

- Съвсем прав си. Много се

радвам, че поддържаш тази позиция.

- Още

един

човек

се

интересува. Не си въобразявай, че си

единствената риба в морето.

Бейл потъна в мислите си. Значи

все пак щеше да се наложи да убие

циганина. Да го изтезава и убие.

Усети издайнически тик над дясното

си око.

- Можем ли да отидем и да

видим ръкописа сега?

- Първо ще говоря с другия

човек. И дори да започнете да

наддавате помежду си.

Бейл вдигна рамене.

- Къде ще се срещнеш с него?

- Няма да ти кажа.

- Какво искаш да направим

тогава?

- Ти оставаш тук. Аз отивам и

говоря с другия човек. Да проверя

дали е сериозен. След това се

връщам.

- А

ако

не

е

сериозен?

Смъкваш от цената?

- Разбира се, че не. Половин

милион.

- Тогава аз оставам тук.

- Точно така.

Циганинът се изправи. Вече

дишаше тежко, вратът и гърдите му

бяха плувнали в пот. Когато той се

обърна, Бейл забеляза отпечатъка от

стола върху евтиното кожено яке.

- Ако

ме

проследиш,

ще

разбера. Не мисли, че няма.

Бейл свали слънчевите си очила

и ги остави на масата. Погледна към

мъжа и се усмихна. Отдавна беше

разбрал

какъв

ефект

върху

податливите хора имат странните му

кръвясали очи.

- Няма да те следя.

Челюстта на циганина се отвори

от шока. Бабел се взря с ужас в

лицето на Бейл. Мъжът имаше „зли

очи“. Майката на Бабел го беше

предупредила за такива хора. След

като си ги видял веднъж - след като

веднъж са се взрели в теб с погледа

10

на василиска 1, вече си обречен.

Някъде дълбоко в подсъзнанието си

Бабел Самана осъзнаваше грешката

си - осъзнаваше, че е допуснал

неправилния човек в живота си.

- Ще останеш ли тук?

- Не се страхувай. Ще те

чакам.

***

Бабел се затича още щом излезе

от кафенето. Щеше да се скрие в

тълпата. Да забрави за всичко. Какво

си беше помислил? Ръкописът дори

не беше у него. Имаше само бегла

представа къде е скрит. Защо трите

мойри бяха избрали наркотиците за

негова слабост, когато се бяха

събрали край възглавницата му, за да

решат съдбата му? Защо не избраха

11

алкохола? Или жените? Сега Бенг 2

го беше заловил и му бе изпратил

този базилиск като наказание.

Бабел забави ход. Нямаше и

12

следа от гаджото 3 . Да не би да си

беше

въобразил?

Да

си

беше