Марио Нострадамус - Предсказанията на Нострадамус

въобразил злокобността на мъжа?

Или ефекта от тези ужасяващи очи?

Може би дори беше халюцинирал?

Нямаше да е първият случай, в който

да си изкара акъла заради кофти

дрога.

Провери колко е часът на един

автомат за паркиране. Добре. Може

би другият човек все още го

очакваше. Може би той щеше да е по-

добронамерен?

На

отсрещния

тротоар

две

проститутки започнаха ожесточен

спор за местата си. Беше събота

следобед. Денят на сводниците в Сен

Дени. Бабел погледна отражението

си в една витрина. Усмихна се

неуверено. Само да успееше да

приключи с тази сделка, би могъл да

ръководи няколко момичета. И да

има мерцедес. Щеше да си купи

кремав мерцедес с червени кожени

седалки,

поставки

за

чаши

и

автоматичен климатик. И щеше да си

прави маникюра в един от онези

салони, където руси момичета с бели

престилки те гледат влюбено през

масата.

„При Мине“ беше само на две

минути път пеша. Най-малкото,

което можеше да стори, беше да

надникне през вратата и да провери

за другия мъж. Да му поиска

предплата

-

доказателство

за

интереса му.

След което, стенещ под купчина

подаръци и пари, щеше да се върне в

катуна и да се помири с онази

вещица, сестра си.

Глава 2

Адам Сабир отдавна беше решил,

че са го пратили за зелен хайвер.

Самана закъсняваше с петдесет

минути. Само очарованието му от

долнопробната обстановка в бара го

задържаше на място. Докато Сабир

се оглеждаше, барманът започна да

спуска ролетната врата.

- Какво става? Затваряте ли?

- Да затварям? Не. Заключвам

всички вътре. Днес е събота. Всички

сводници идват в града с влака.

Правят проблеми по улиците. Преди

три седмици изпочупиха прозорците

към улицата. Ако искаш да излезеш,

трябва да минеш през задната врата.

Сабир вдигна вежди. Е, това със

сигурност беше новаторски подход да

запазиш клиентелата си. Той се

пресегна и допи третата си чаша

кафе. Вече усещаше как кофеинът

ускорява пулса му. Десет минути. Ще

даде на Самана още десет минути.

След това, въпреки че технически

още беше във ваканция, щеше да

отиде на кино и да гледа „Нощта на

13

игуаната“ 1

на

Джон

Хюстън,

прекарвайки остатъка от следобеда с

Ава Гарднър и Дебора Кер. Така

щеше да добави още една глава към

несъмнено непродаваемата си книга

за стоте най-добри филма на всички

времена.

- Малко натиск, моля. Не

бързаме.

Барманът махна признателно с

ръка и продължи да навива. В

последния момент някаква гъвкава

фигура се плъзна под спускащата се

ролетка и се изправи, подпирайки се

на една от масите.

- Хей! Какво искаш пък ти?

Бабел не обърна внимание на

бармана и се огледа неспокойно из

помещението.

Ризата

му

беше

подгизнала под якето, пот се стичаше

и по ъгловатата му брадичка. С една-

единствена мисъл в ума си той

хвърли поглед последователно на

всяка от масите, като очите му се

присвиваха от яркото осветление.

Сабир вдигна копие от книгата

си за Нострадамус, както се бяха

уговорили, така че снимката му да се

вижда ясно. Така. Циганинът най-

сетне беше пристигнал.

- Тук съм, мосю Самана.

Елате и седнете.

Бабел се препъна в един стол от

нетърпение да стигне до Сабир. Успя

да се задържи на крака, накуцвайки,

а главата му се изви към входа на

бара. Засега беше в безопасност.

Ролетна- та щора вече беше напълно

спусната.

Беше

се

спасил

от

лъжливото гаджо със странните очи.

Гаджото , което се закле пред него,

че няма да го преследва. Гаджото ,

което след това го проследи по целия

път до „При Мине“, без дори да си

направи труда да се крие в тълпата.

Бабел все още имаше шанс.

Сабир

се

изправи

с

въпросително изражение на лицето.

- Какъв

е

проблемът?

Изглеждаш, все едно си видял

призрак.

Почти позна. Дивашкият поглед

на циганина сега беше заменен от

безизразна маска на ужаса.

- Ти ли си писателят?

- Да. Виждаш ли? Това съм аз.

От вътрешната страна на задната

корица.

Бабел се пресегна към съседната

маса и грабна празна бирена халба.

Разби я на масата и зарови ръка в

парчетата стъкло. Пресегна се през

масата, хвана ръката на Сабир с

окърва- вената си лапа.