Умберто Еко - Махалото на Фуко

vehhia vehhai vehiah vehiha vehaih vehahi vehhia vehhai

vhiahe vhiaeh vhihae vhihea vhieah vhieha vhaihe vhaieh

vhahie vhahei vhaeih vhaehi vhhiae vhhiea vhhaie vhhaei

vhheia vhheai vheiah vheiha vheaih vheahi vhehia vhehai

eiahvh eiahhv eiavhh eiavhh eiahhv eiahvh eihavh eihahv

eihvah eihvha eihhav eihhva eivahh eivahh eivhah eivhha

eivhah eivhha eihahv eihavh eihhav eihhva eihvah eihvha

eaihvh eaihhv eaivhh eaivhh eaihhv eaihvh eahivh eahihv

eahvih eahvhi eahhiv eahhvi eavihh eavihh eavhih eavhhi

eavhih eavhhi eahihv eahivh eahhiv eahhvi eahvih eahvhi

ehiavh ehiahv ehivah ehivha ehihav ehihva ehaivh ehaihv

ehavih ehavhi ehahiv ehahvi ehviah ehviha ehvaih ehvahi

ehvhia ehvhai ehhiav ehhiva ehhaiv ehhavi ehhvia ehhvai

eviahh eviahh evihah evihha evihah evihha evaihh evaihh

evahih evahhi evahih evahhi evhiah evhiha evhaih evhahi

evhhia evhhai evhiah evhiha evhaih evhahi evhhia evhhai

ehiahv ehiavh ehihav ehihva ehivah ehivha ehaihv ehaivh

ehaniv ehahvi ehavih ehavhi ehhiav ehhiva ehhaiv ehhavi

ehhvia ehhvai ehviah ehviha ehvaih ehvahi ehvhia ehvhai

hiahve hiahev hiavhe hiaveh hiaehv hiaevh hihave hihaev

hihvae hihvea hiheav hiheva hivahe hivaeh hivhae hivhea

hiveah hiveha hieahv hieavh hiehav hiehva hievah hievha

haihve haihev haivhe haiveh haiehv haievh hahive hahiev

hahvie hahvei haheiv hahevi havihe havieh havhie havhei

haveih havehi haeihv haeivh haehiv haehvi haevih haevhi

hhiave hhiaev hhivae hhivea hhieav hhieva hhaive hhaiev

hhavie hhavei hhaeiv hhaevi hhviae hhviea hhvaie hhvaei

hhveia hhveai hheiav hheiva hheaiv hheavi hhevia hhevai

hviahe hviaeh hvihae hvihea hvieah hvieha hvaihe hvaieh

hvahie hvahei hvaeih hvaehi hvhiae hvhiea hvhaie hvhaei

hvheia hvheai hveiah hveiha hveaih hveahi hvehia hvehai

heiahv heiavh heihav heihva heivah heivha heaihv heaivh

heahiv heahvi heavih heavhi hehiav hehiva hehaiv hehavi

hehvia hehvai heviah heviha hevaih hevahi hevhia hevhai

Ok

Издърпах листа от печатащото устройство, но без да го откъсвам, сякаш четях рулото на истинската Тора. Опитах с тридесет и шестото име. Пълен мрак. Глътка уиски и после, с колебливи движения, опит със сто и двадесетото. Нищо…

Искаше ми се да умра. Но вече бях Якопо Белбо и Якопо Белбо навярно бе мислил както мислех аз. Някъде бях допуснал грешка, тъпа, незначителна грешка. Бях на косъм от решението. А да не би Белбо, по неясни за мен причини, да е броил от края?

Казобон, глупако!, казах си. Разбира се, че от края. Или по-точно, от дясно на ляво. Белбо беше вложил в компютъра името на Бог, транскрибирано на латиница, естествено, но думата беше еврейска и се пишеше от дясно на ляво — HEVHAI! И тогава, разбира се, редът на пермутациите се обръщаше.

Значи трябваше да броя отзад напред. Опитах отново и с двата варианта.

Не се получи.

Бях объркал всичко. Бях се вкопчил в една хипотеза, много примамлива, но фалшива. Случва се и на най-добрите учени.

Не, не на най-добрите учени. На всички.

Нима само месец по-рано не си бяхме говорили, че през последно време са излезли поне три романа, в които главният герой търси с компютър името на Бог? Белбо нямаше да постъпи така банално. И освен това, когато човек избира кодова дума, избира нещо, което се помни лесно, което му идва спонтанно, което набира едва ли не автоматично. В никакъв случай HIVEAH! При това ще му е било необходимо да съчетае Нотарикона и Темурата и да измисли някакъв акростих, за да си спомня думата, нещо като Хубавата Изолда Видя Един Алабастров Храм.

А защо Белбо непременно да е мислил с кабалистичните термини на Диоталеви? Неговата фикс идея беше Планът, а в Плана бяхме включили толкова други елементи — Розенкройцери, Синархия 64 64 Синархия (от гр.) — съвластие, съвместно властвуване, управление. , Хомункулуси, Махалото, Кулата, друидите, Еноя 65 65 Еноя — мистическото име на Елена, спътница на Симон Влъхва, който поискал от апостолите да му продадат силата на чудесата (Деяния, 8) …

… Еноя. Сетих се за Лоренца Пелегрини. Протегнах ръка и отново обърнах фотографията, която бях скрил от погледа си. Помъчих се да се съсредоточа и да си спомня онази вечер в Пиемонт… Приближих фотографията до лицето си и прочетох посвещението: „Защото съм първата и последната, почитаната и мразената. Аз съм блудницата и светицата. SOPHIA“.

Навярно е било след празненството у Рикардо. SOPHIA — пет букви. А защо трябваше да ги размествам? По-скоро аз имах изкривена мисъл. Белбо обича Лоренца, обича я, защото е такава, каквато е, а тя е София, и като си помисля, че сега, в този момент, тя… В паметта ми изникнаха думите на Диоталеви:

„Във втората сефира тъмният Алеф се превръща в лъчист Алеф. От Черната точка се изсипват буквите на Тората, съгласните са тялото, гласните, дъха, и всички те съпровождат кантилената на вярващия. Когато се задвижва мелодията на знаците, заедно с нея се задвижват и гласните и съгласните. От тях изниква Хохма, Мъдростта, Знанието, Първичната идея, в която като в ковчеже се съдържа всичко, готово да се разпръсне в сътворението. В Хохма се съдържа есенцията на всичко, което ще последва…“