Умберто Еко - Махалото на Фуко

Дойде ми наум, че ако умножа по две това число, се получава приблизително числото на Звяра — 666 56 56 Числото на Звяра — 666, според книга „Откровение на св. Иоан Богослов“ числото и „името на звяра“ са тези на антихриста, на онази личност, която ще се появи на света непосредствено преди Второто пришествие. А число и име съвпадат поради древната система на означаване на числата с букви. . Но и това предположение се оказа твърде фантастично.

Изведнъж обаче погледът ми се спря на централния облак, този с божествената ръка. Прекалено ясно личаха еврейските букви, виждах ги дори от стола си. Но Белбо не е могъл да пише еврейски букви на Абулафия. Вгледах се: разбира се, че ги познавах, от дясно на ляво — йод, хе, вав, хе. IAHVEH, името на Бог.

Името на Бог… Ами да, разбира се. Спомних си първия разговор между Белбо и Диоталеви в деня, когато инсталираха Абулафия в редакцията.

Диоталеви беше застанал на вратата на своята стая и демонстрираше снизходителност. Снизходителността на Диоталеви винаги беше обидна, но Белбо сякаш я приемаше именно със снизходителност.

— Няма да ти служи. Да не би да искаш да пишеш на компютър ръкописите, които не четеш?

— Ще служи за класифициране, за подреждане на списъци, за опресняване на библиографии, бих могъл да пиша свои, а не чужди текстове.

— Нали се закле, че няма да пишеш нищо?

— Заклех се, че няма да наказвам света с друг ръкопис. Казах, че тъй като съм разбрал, че не мога да бъда герой…

— … ще бъдеш само интелигентен зрител. Е, какво?

— Такова, че и интелигентният зрител, когато се връща от концерт, си тананика втората част. Значи ли това, че има претенции да дирижира в Карнеги Хол…

— Следователно ще правиш експерименти с тананикано писмо, за да откриеш, че не трябва да пишеш.

— Напълно почтен избор.

— Сиреч?

И Диоталеви, и Белбо бяха по произход пиемонтци и често подчертаваха онази способност, която е присъща на изтъкнатите пиемонтци, да изслушват учтиво събеседника си, да го гледат в очите и да казват „сиреч?“ с тон, който изразява уж любезен интерес, но всъщност те кара да се чувствуваш обект на дълбоко пренебрежение. Аз според тях съм бил варварин и тези тънкости винаги ми били убягвали.

— Варварин ли? — протестирах. — Роден съм в Милано, но семейството ми е от Вал д’Аоста 57 57 Вал д’Аоста — автономна област в Италия, граничеща с Пиемонт. …

— Глупости, отвръщаха те. — Пиемонтецът си личи веднага по скептицизма.

— Аз съм скептик.

— Не. Ти си само недоверчив, това е друго.

Знаех защо Диоталеви се съмняваше в Абулафия. Беше чувал, че с него може да се сменя редът на буквите, така че един текст да се преобрази в собствената си противоположност и да се получат заплашителни предсказания. Белбо се опитваше да ги обясни.

— Това са игри на комбинации — казваше. — Темурата какво е? Нали така действува и набожният равин, за да стигне до Сияйните двери?

— Приятелю мой — отвръщаше Диоталеви, — ти никога нищо не разбираш. Истина е, че Тората, и то видимата, е само една от възможните пермутации на буквите от Вечната Тора, която Бог е създал и поверил на Адам. И ако в продължение на векове се правят комбинации с буквите на Книгата, може да се стигне до откритието на първоначалната Тора. Но не е важен резултатът. Важен е процесът, усърдието, с което ще въртиш до безкрай молитвената мелничка 58 58 … ще въртиш до безкрай молитвената мелничка… — текстът на Тората е написан върху руло, което при четене се върти. и на писмото, постепенно откривайки истината. Ако тази машина ти каже веднага истината, ти не можеш да я познаеш, защото сърцето ти няма да е било пречистено от безбройните въпроси. При това в една канцелария! Тази Книга трябва да бъде нашепвана в тясна колибка в гетото, където ден след ден човек се научава да се привежда и да движи ръцете си само покрай тялото, където между ръката, която държи Книгата, и ръката, която я разлиства, почти няма празно пространство, където, за да си наплюнчиш пръста, трябва да го вдигнеш вертикално нагоре, както когато дъвчеш късче мац 59 59 Мац — безквасен хляб, който евреите ядат в продължение на 8 дни по време на празника Песах (Пасха — изходът от Египет), за да си спомнят за чудото на спасението им от робство; символизира, от една страна, бедния хляб, който са яли в продължение на 410 години робство, и от друга, хляба, който при бягството нямали време да пекат, а тестото се опичало на гърбовете им от слънцето. и внимаваш да не падне нито трохичка. Словото се поглъща бавно, можеш да го разтопиш и да го съединиш само ако го омекотиш с езика си, и трябва да внимаваш да не си олигавиш кафтана, защото, ако една буквичка се изпари, се скъсва нишката, която ще те свърже с горните сефири. На това именно посвети живота си Авраам Абулафия 60 60 Авраам Абулафия (1234–1304) — испански кабалист, обявил се за месия, ясновидец и екстатик, създал доктрина, представляваща смесица от испанската Кабала и елементи на немския мистицизъм. , докато вашият свети Тома Аквински се е напъвал да намери Бог със своите пет пътеки. Неговият „Хохма а-Церуф“ 61 61 Хохма а-Церуф (ивр.) — мъдростта на прилагането (на кабалистичните тълкувания). е бил едновременно наука за комбинациите на буквите и наука за пречистването на сърцата. Мистичната логика, светът на буквите и на тяхното вихрово движение в безкрайни пермутации е свят на блаженството, науката за комбинациите е музиката на мисълта, но внимавай, трябва да се движиш бавно и предпазливо, защото твоята машина може да те накара да изпаднеш в болезнено бълнуване, а не в екстаз. Много от учениците на Абулафия не са успели да се задържат на този крехък праг, който разделя съзерцанието на имената на Бог от магическата практика, целяща превръщането им в талисман, в оръжие за господство над природата. А не са знаели, както ти и твоята машина не знаете, че всяка буква е свързана с една от частите на тялото и че ако промениш мястото на една съгласна, без да познаваш нейната сила, някой от твоите органи може да се измести, преобрази и ти ще се видиш зверски осакатен, външно доживот, а вътрешно — навеки.