Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— Сама ли си?

… Имате ли нещо против да пусна пердето?

— С кого мога да бъда?

— Извинявай, в особено настроение съм. Искам да съм с теб.

Мълчание, въздишка и отговор:

— И аз искам сега да си при мен.

Той си представи хотелската стая, Розмари на другия край на жицата, а около нея витаят звуците на мелодията „Чай за двама“.

Спомни си как я беше целувал — бронзовата й кожа, челото й, овлажняло там, където започва косата, лицето й — като бяло петно под неговото, извивката на рамото й.

„Невъзможно е!“ — каза си той. След миг отново беше на улицата и вървеше към Мюет, а може би се отдалечаваше от Мюет, понесъл малката си ръчна чанта и хванал като сабя бастуна със златната дръжка.

Розмари се върна на писалището да довърши писмото до майка си:

„… Видях го само за малко, но ми направи впечатление, че е много хубав. Влюбих се в него (разбира се, най-много обичам Дик, но ти разбираш какво искам да кажа). Той ще бъде продуцент на филма и заминава веднага за Холивуд, мисля, че и ние трябва да заминем. Там беше и Колис Клей. Той също ми е симпатичен, но не го срещам често, защото съм обикновено с Дик и Никол, които са наистина божествени, най-милите хора, които съм срещала. Днес не се чувствувам добре и вземам от лекарството, въпреки че нямам нужда. Ще ти разкажа всичко, което се случи, когато те видя!!! Щом получиш писмото, телеграфирай, телеграфирай, телеграфирай! Дали ти ще дойдеш тук в Париж, или аз да се върна на Ривиерата с Дайвърови?“

В шест Дик се обади на Никол.

— Имаш ли някакви специални планове? — запита я той. — Би ли желала да прекараме вечерта тихо — да вечеряме в хотела и след това да отидем на театър?

— Искаш ли? Аз искам, каквото ти искаш. Преди малко се обадих по телефона на Розмари и тя каза, че ще вечеря в стаята си. Случилото се разстрои всички ни, не мислиш ли?

— Мен не — възрази той. — Ако не се чувствуваш изморена, нека да предприемем нещо. Защото, като се върнем на Ривиерата, цяла седмица ще съжаляваме, че не сме видели Буше. По-добре е да отидем, отколкото да седим и да размишляваме.

Това беше нетактично от негова страна и Никол реагира незабавно:

— За какво да размишляваме?

— За Мария Уолис.

Тя се съгласи да отидат на театър. Между тях беше станало традиция да предприемат нещо, колкото и да са уморени; бяха открили, че така дните минават по-добре, а вечерите по-организирано. Когато настроението им спаднеше, те се извиняваха с претекста, че децата са изморени. Преди да тръгнат — двамата представляваха чудесна двойка, в Париж едва ли би се намерила друга такава, — почукаха тихо на вратата на Розмари. Отговор не последва и те решиха, че е заспала. Излязоха в изпълнената със звуци топла парижка нощ, спряха за минутка в полутъмния бар „Фуке“, изпиха по един коктейл и продължиха.

Никол се събуди късно, мърморейки нещо в полудрямка, преди да вдигне дългите си ресници, натежали от съня. Леглото на Дик беше празно — едва след минута разбра, че някой бе почукал на вратата на салона и тъкмо това я бе събудило.

— Entrez! 63 63 Влезте! (Фр) — Б.пр. — извика тя, но не получи отговор. Облече набързо пеньоара си и отвори вратата. Отвън чакаше един sergeant de ville 64 64 Полицай (фр.). — Б.пр. , който я поздрави любезно и влезе.

— Тук ли е Афган Норт?

— Кой? Не — той замина за Америка.

— А кога отпътува той, мадам?

— Вчера сутринта.

Полицаят поклати глава и се закани с пръст.

— Снощи е бил в Париж. Регистрирал се е тук, но в стаята му няма никого. Казаха ми да го потърся в тази стая.

— Това ми се струва много странно — вчера го изпратихме и той се качи на влака, който има връзка с кораба.

— Така или иначе, видели са го тук тази сутрин. Видели са дори неговата carte d’identite 65 65 Лична карта (фр). — Б.пр. . Така стоят нещата.

— Ние нищо не знаем! — каза тя удивена.

Той се замисли. Беше хубав мъж, но миришеше неприятно.

— Изобщо не сте го виждали тази нощ?

— Не, разбира се.

— Арестувахме един негър. Смятаме, че най-накрая сме арестували този негър, когото търсим.

— Уверявам ви, нямам понятие за какво говорите. Ако търсите същия Ейбрам Норт, когото ние познаваме, и ако той е бил снощи в Париж, ние не сме научили за това.

Полицаят поклати глава и засмука горната си устна. Беше убеден, че тя казва истината, но се чувствуваше разочарован.

— Какво се е случило? — запита Никол.

Той вдигна ръце и изду устните си. Започваше да я намира привлекателна и да я оглежда крадешком.