Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома - Том 1 0Разкази и автобиографична проза)

Но няколко минути, преди да заспи, в съзнанието й забълбука сънливо една непокорна мисъл — в края на краищата именно тя беше постигнала това. Разбира се, Марджори й бе преотстъпила репликите си, но тя от своя страна ги черпеше главно от книгите, които четеше. Червената рокля си я беше купила сама, макар че до момента, в който Марджори я изрови от куфара й, не я беше харесвала чак толкова; освен това нейният глас бе изговарял думите, нейните устни се бяха усмихвали, нейните нозе бяха танцували. Марджори — приятно момиче… макар и суетно… приятна вечер… приятни младежи… като Уорън… Уорън… — Уорън — каква му беше фамилията… Уорън…

Тя заспа.

За Бърнис следващата седмица беше едно откритие. С мисълта, че другите я харесват и изпитват истинско удоволствие да я гледат и слушат, дойде и основанието й за самочувствие. Разбира се, в началото имаше доста грешки. Тя например не знаеше, че Дрейкът Дейоу учи за свещеник и бе решил да танцува с нея само защото си мислеше, че е тиха и затворена. Ако знаеше това, нямаше да му излезе с репликата, която започваше със „Здрасти, сладур!“ и да продължи с историята за ваната: „През лятото изразходвам ужасно много енергия, докато си среша косата — толкова е буйна, затова винаги първо си правя прическата, напудрям си лицето, слагам си шапката, после влизам във ваната и след това се обличам. Не смяташ ли, че това е най-доброто решение?“

Въпреки че Дрейкът Дейоу се занимаваше тъкмо с трудностите във връзка с кръщаването чрез къпане и би могъл да направи някаква връзка с това, трябва да си признаем, че той не съумя да го стори. За него къпането на жени беше неморална тема и той й разви някои от теориите си за поквареността на съвременното общество.

Но като компенсация за неприятната случка Бърнис постигна и няколко блестящи успеха. Малкият Отис Ормонд се отказа от едно пътуване на Изток, вместо което предпочете да върви по петите й като кутре, за развлечение на своите другари и раздразнение на Дж. Рийс Стодард, на когото провали няколко следобедни посещения с възмутително нежните си погледи към Бърнис. Той даже й разказа случката с пръчката и тоалетната стая, за да й покаже колко много се е лъгал, пък и всички останали, в първото си впечатление от нея. Бърнис го прие като шега, но не й стана много приятно.

От всички нейни теми за разговор може би най-прословутата и най-харесваната беше онази за подстригването й.

— О, Бърнис, кога ще се подстрижеш?

— Вдругиден, може би — отговаряше тя през смях. — Ще дойдете ли да ме гледате? Защото разчитам на вас, нали разбирате?

— Дали ще дойдем? Разбира се! Но по-добре побързай.

Бърнис, чиито намерения за подстригване бяха абсолютно неискрени, отново се разсмиваше.

— Съвсем скоро ще се учудите.

Но може би най-значимият символ за нейния успех беше сивата кола на свръх критичния Уорън Макинтайър, която всеки ден стоеше пред дома на семейство Харви. Първия път, когато той попита за Бърнис вместо за Марджори, прислужницата искрено се зачуди, но след като това продължи цяла седмица, тя съобщи на готвачката, че мис Бърнис е отмъкнала най-готиното гадже на мис Марджори.

И мис Бърнис наистина го беше направила. Може би то бе започнало с желанието на Уорън да предизвика ревност у Марджори; може причината да бе в познатия му, неразгадан стил на Марджори в репликите на Бърнис; може да беше и двете едновременно, но освен това може да имаше и нещо от рода на чистото привличане. Но някак си за една седмица всички младежи усетиха, че най-сигурният ухажор на Марджори бе направил изумителен поврат и по най-неоспорим начин тичаше подир нейната гостенка. Сега въпросът беше как ще приеме това Марджори, Уорън търсеше Бърнис два пъти дневно по телефона, пращаше й писъмца, освен това ги виждаха често заедно в спортната му кола, очевидно вглъбени в някой от онези сериозни и важни разговори на тема дали е искрен, или не.

Когато намекнаха за това на Марджори, тя само се разсмя. Каза, че била ужасно доволна, дето Уорън най-сетне си е намерил някой, който да го оцени. И тъй, по-младите също се разсмяха, помислиха, че Марджори пет пари не дава, и се задоволиха с това.

Един следобед, когато бяха останали само три дни от гостуването й, Бърнис чакаше в антрето Уорън, с когото трябваше да ходят на бридж парти. Намираше се в някакво блажено настроение и когато Марджори, която също щеше да ходи на това парти, се приближи до нея и започна да оправя небрежно шапката си в огледалото, Бърнис изобщо не беше подготвена за нещо от рода на стълкновение. Марджори постигна целта си съвсем хладнокръвно и лаконично — само с три изречения.