Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома - Том 1 0Разкази и автобиографична проза)

— Продължавай. — На Бърнис й се виеше свят.

— Трябва да свикнеш да се отнасяш мило с мъжете, които са „умърлушени пилета“. Ти имаш вид на обидена, щом попаднеш на някой, който не е от най-популярните. Виж, Бърнис, когато танцувам, мен ме отнемат от партньора ми на всяка втора или трета стъпка и кой го прави най-вече? Именно умърлушените пилета. Никое момиче не бива да си позволява да не им обръща внимание. Те са мнозинството във всички увеселения. Момчетата, които са прекалено плахи в разговор, са най-удобни да се усъвършенстваш в общуването. За танцуване най-удобни са непохватните партньори. Ако съумееш да танцуваш с тях и да изглеждаш грациозна, смятай, че можеш да минеш с танк играчка през небостъргач, обграден с бодлива тел.

Бърнис въздъхна дълбоко, обаче Марджори не беше свършила.

— Ако отидеш на някой бал и наистина забавляваш, да кажем, три от умърлушените пилета, които танцуват с теб; ако разговаряш с тях толкова добре, че те вече да не си мислят, че са се вързали с теб, значи си постигнала нещо. Следващия път те пак ще дойдат и скоро с теб ще започнат да танцуват толкова много умърлушени пилета, че хубавите момчета ще видят, че няма опасност да се вържат с теб и вече ще те канят на танц.

— Да — съгласи се немощно Бърнис. — Струва ми се, че започвам да разбирам.

— И накрая — завърши Марджори — самочувствието и чарът сами ще дойдат. В една слънчева утрин ще се събудиш и ще разбереш, че си го постигнала, и мъжете също ще го разберат.

Бърнис стана.

— Беше ужасно мило от твоя страна, но досега никой не ми е говорил такива неща и съм малко учудена.

Марджори не отговори, а загледа замислено отражението си в огледалото.

— Ужасно мило е от твоя страна, че ми помагаш — додаде Бърнис.

Марджори продължаваше да мълчи и тя си помисли, че се е престарала в благодарностите.

— Зная, че не си по сантименталностите — плахо каза Бърнис.

Марджори се обърна бързо към нея.

— О, аз не мислех за това. Мислех си дали няма да е по-добре, ако ти подстрижем косата късо.

Бърнис се строполи по гръб на леглото.

Следващата сряда в местния клуб имаше бал с вечеря. Когато гостите влязоха, Бърнис откри картончето с името си с известно раздразнение. Макар че от дясната й страна седеше Дж. Рийс Стодард, изключително желан и популярен млад ерген, от много по-важната лява страна трябваше да бъде, уви, Чарли Полсън. На него не му достигаха височина, красота и умение да общува и ново просветената Бърнис реши, че единственото му достойнство като неин партньор бе, че досега не му се беше случвало да се върже с нея. Но чувството на раздразнение изчезна заедно с последната чиния за супа и тя си спомни специалните инструкции на Марджори. Като преглътна гордостта си, Бърнис се обърна към Чарли Полсън и се хвърли в атака.

— Смятате ли, че трябва да си подстрижа косата, мистър Чарли Полсън?

Чарли я погледна изненадано.

— Защо?

— Защото се чудя. Това е толкова сигурен и лесен начин за привличане на вниманието.

Чарли се усмихна мило. Той не знаеше, че думите й бяха репетирани. Отвърна й, че не разбира много от къси коси. Обаче Бърнис беше затова до него — за да го осведоми.

— Разбирате ли, искам да бъда един вид жена вамп — съобщи му спокойно тя и продължи да му обяснява, че късо подстриганата коса била необходимо предварително условие. Каза още, че искала да го помоли за съвет, тъй като била чувала колко критичен бил спрямо момичетата.

Чарли, който разбираше от женска психология толкова, колкото и от душевното състояние на будистите по време на съзерцание, се почувствува донякъде поласкан.

— Тъй че реших — продължи тя, като повиши леко глас — в началото на другата седмица да отида в бръснарницата на хотел „Севие“, да седна на първия стол и да се подстрижа. — Като забеляза, че седящите наблизо са прекъснали разговорите си и са се заслушали, тя се позапъна, но само след моментно объркване обучението на Марджори си каза думата и Бърнис завърши речта си към всички наоколо: — Разбира се, влизането ще става с платени билети, но ако всички дойдете да ми давате кураж, ще раздам пропуски за вътрешните места.

Последва вълна от одобрителен смях и под негово прикритие Дж. Рийс Стодард се наведе бързо и й прошепна в ухото:

— Взимам една ложа още сега.

Тя го погледна в очите и се усмихна така, като че ли беше казал нещо изключително остроумно.

— Харесваш ли късите коси? — попита я все така тихо Дж. Рийс.