Франсис Фицджералд: Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

И Фицджералд се сгодява за очарователната Зелда Сейър, но до брак не се стига, тъй като той няма средства за издръжката на такава скъпа и луксозна вещ. Това е първата му горчива среща с темата за парите, която протича като кървава нишка през цялото му творчество.

Войната свършва и Скот напуска армията, без да изпита ужаса на бойните полета. Установява се в Ню Йорк и започва да търси работа. „Романтичният егоист“ е отхвърлен от издателство „Скрибнърс“. Отказът е придружен с насърчително писмо от Максуел Пъркинс, бъдещият прочут редактор на същото издателство. Списанията методично връщат и разказите на Фицджералд. Всичките любезни и нелюбезни откази, 122 на брой, младият писател забожда с карфици по стените на скромната си квартира. Най-после успява да си намери работа в една рекламна агенция с 90 долара месечна заплата и никакви шансове за повишение. Въпреки пламенните писма на своя избраник практичното момиче от Алабама не вижда никаква перспектива във връзката си с Фицджералд и най-безцеремонно разтрогва годежа. С накърнено самочувствие Скот взема пари на заем от свои съученици, пиянства три седмици и се завръща в родния си град Сейнт Пол, за да преработи романа си под ново заглавие. Този път романът е приет от авторитетното издателство „Скрибнърс“ и се появява в книжарниците през март 1920 г.

Според Енциклопедия Британика за много американци символ на двайсетте години е трезво мислещият президент Кулидж, олицетворение на икономическия следвоенен бум. Характерното за този мним просперитет са големите борсови спекулации и разорението на дребните фермери, така покъртително описано в „Гроздовете на гнева“ на Стайнбек. Като в притчата за Бедния Лазар — богатата трапеза за милионерите, трохите за бедняците.

За други символът е ерата на джаза, определение, взето от книгата на Фицджералд „Разкази за ерата на джаза“. Зад този по-точен и по-привлекателен символ се крият някои нововъведения в американския начин на живот. Разцъфтява „селото“, така наричат нюйоркския квартал Гринич Вилидж — стълпотворение на поети, художници и музиканти, дошли да опитат щастието си на арената на изкуството. По това време тук често се среща и ярката фигура на Джон Рийд, пламенния пропагандатор на идеите на Октомврийската революция.

Еманципира се външният вид на младите жени, т.нар. „флапъри“ — съблазнителни. За ужас на пуританите те носят къси рокли, подстригват се като момчета и играят чарлстон в новооткритите танцувални заведения, където гърми джазова музика и тайно се продава долнокачествен алкохол. Появява се многотиражната жълта сензационна преса и радиото, което скъсява разстоянията и прави света малък и достъпен. Всяка седмица петдесет милиона американци гледат немите филми, произведени от „фабриката за мечти“, както някога Иля Еренбург наричаше Холивуд. По асфалтираните шосета вече бръмчи автомобилът, готов послушно да откара своите пътници до някой от близките провинциални клубове за голф. Пак според Енциклопедия Британика в лудите години на този неспирен карнавал на мода са сатиричните романи на Синклер Луис и обаятелната проза на Скот Фицджералд. Но двайсетте години си имат и своите сенчести страни. Може би най-кошмарната от тях е зараждащият се гангстеризъм. Обявената с осемнайсетата поправка на конституцията забрана да се произвежда и продава алкохол слага началото на масовата контрабанда, „бут-легинг“, на спиртни напитки и войната между отделните гангстерски банди. Достатъчно е да си спомним името на Ал Капоне, един от най-жестоките „кръстници“ на мафията. Той е заловен и осъден, но не за убийствата, извършени от него и бандата му, а за неплащане на данък върху общия си доход.

Първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, носи петната на незрялото младежко творчество. Авторът използва по нещо от всичко, писано дотогава: разкази, стихове, есета, откъси от писма и дневници на Зелда, биографични фрагменти и дори диалози. Неслучайно приятелите му шеговито определят книгата като „събраните съчинения на Скот Фицджералд“. Но за читателите очевидно това няма значение. Нали в романа съвсем вярно е предаден духът на времето, неговият ритъм и стил, а чрез устата на героите е провъзгласена една програма, която се споделя от мнозинството: „Ако не посветиш живота си в търсене на Свещения Граал, сигурно ще го прекараш не без удоволствия.“ В романа се проявява и основната тенденция в творчеството на Фицджералд — обръщане към проблема за богатството и неговото влияние върху съдбата на човека. Главният герой Еймъри дори се обявява за социализма: „Аз не обичам бедните… Някога бедността беше прекрасна, но сега тя е отвратителна… По-добре е да бъдеш корумпиран и богат, отколкото невинен и беден.“ Но същевременно героят изпитва огромно желание да даде на народа чувство за безопасност. Пътя за това той вижда единствено в социализма. Еймъри се опитва да изложи своите социалистически идеи пред един милионер, който случайно го е качил в колата си. Както сочи английският критик Крос, този разговор е твърде опасен, защото се води в годините на полицейските разправи със стачниците и когато смъртта виси над главите на Сако и Ванцети.