Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Той влезе заедно с нея в тъмното фоайе на сградата, толкова плътно долепил тяло до нейното, че Кейд не би могла да се откопчи, дори да се беше опитала. Вратата се затвори зад него, нейната чернота отряза бледата светлина отвън. Само една мъничка оранжева точка светлина обозначаваше бутона, с който се включваше осветлението на стълбището.

Кейд посегна по навик към него. Той улови ръката ѝ.

– Момент – придърпа я в прегръдката си, обърна я, притисна гърба ѝ към вратата и я целуна.

Тялото ѝ откликна моментално, стегна се, изопна се и се надигна. Ръцете ѝ се обвиха около рамената му, вкопчиха се в коженото манто. Той си пое дъх и я целуна по-силно. Неговото удоволствие резонираше с нейното удоволствие, а нейната наслада подхранваше неговата, докато целувката се задълбочаваше, олекваше, променяше се. Целувките се учеха една от друга.

– Не мога да повярвам, че си реална – промълви той задъхано, пръстите му галеха гърба и ребрата ѝ, там, където нейната кожа поддаваше под натиска и там, където оставаше неподатлива. Кейд се учуди, че по тялото имаше такива точки на отпор; струваше ѝ се, че дори костите ѝ се бяха размекнали. – А ти си реална.

Това беше полезна информация. Последния път тя не беше убедена в това.

Но искаше да бъде реална тук и сега. Чувстваше се много, много реална.

Чувстваше се толкова стремително, наситено реална, сякаш човекът, който е била до качването си на самолета за Париж, беше някакъв блед призрак, който най-накрая беше дарен с живот.

И получил способността да вкусва и да чувства, и да докосва, и да диша, и да изпитва болка, и да мрази, и да живее.

Възможността да го усеща, докосва и вкусва, а понякога дори да го мрази безумно и яростно, беше толкова опияняваща, че тя отново забрави за всичко друго на света, освен за него. Стройната му талия, мускулите на гърба и торса му под нейните пръсти.

Бедрото му, притиснато между нейните. Косата му, която гъделичкаше бузите ѝ. Устата му. Ръцете му.

Господи, ръцете му бяха невероятни. Ненапразно се беше влюбила в тях, още преди да го срещне.

Днес той миришеше на шоколад, разбира се, и на ром и съвсем неуловимо, по върховете на пръстите, които милваха лицето ѝ и отмятаха косата ѝ назад, на ванилия.

Тя се надигна към устните му, потърси го страстно, потърси го целия, поиска да го поеме в себе си по всички възможни начини. Той издаде гърлен звук и се подчини на нейния порив, буйно и необуздано.

Харесваше ѝ как дишането му ставаше по-дълбоко и ускорено, докато я притискаше към гърдите си. Харесваше ѝ как пръстите му се плъзгаха, впиваха и притискаха, сякаш можеха да дематериализират дебелите зимни дрехи. Харесваше ѝ, а може би ненавиждаше факта, че той съумяваше да запази достатъчно уважение към нея или контрол, за да отлепи устни от нейните и да се огледа.

Сега, когато очите ѝ привикнаха с тъмнината, малките прозорчета на стълбищните площадки пропускаха достатъчно мъглява светлина отвън, колкото тя да може да различи линията на брадичката му, сянката на раменете му на фона на по-плътните сенки.

Той не каза нищо. Само я вдигна с такава лекота, сякаш тя тежеше, хм... не повече от грамадния казан с шоколад... и я положи върху първото стъпало.

Кейд се наклони към него, доволна от тази нова височина, която правеше устните и лицето му по-достъпни за нейните, която изравняваше нивата на устните им, която...

Той я хвана за бедрата и я завъртя, така че тя се озова обърната към стълбите, а неговите бедра притиснати в дупето ѝ. Когато Кейд не схвана веднага посланието, той я побутна с бедрата си и с възбудения си пенис.

– Monte – прошепна той. – Качвай се нагоре. А

Кейд се хвана за перилата на стълбището и се заизкачва бавно и пипнешком.

Докато тя се изкачваше, неговите ръце започнаха да се плъзгат. По бедрата ѝ, по крака ѝ, оставяйки я да набере преднина пред него. Той нарочно остави разстоянието между тях да се увеличи, оставайки няколко стъпала по-надолу, така че ръцете му да се спускат чак до ръба на ботушите ѝ, плъзна пръст, за да проследи извивката на прасеца ѝ, а после отново пое нагоре. След това се доближи отново. Кейд чуваше стъпките му по стълбите, тъмното му присъствие в мрака. Той пъхна ръце под тясната, класическа пола до коленете ѝ и я вдигна нагоре, дланите му пробягаха възбуждащо по чувствителната вътрешна страна на бедрата ѝ.

Кейд стисна перилото и се закова на място, неспособна да мобилизира достатъчно еднопосочна сила в тялото си, за да продължи. За част от секундата пръстът му проследи ръба на чорапогащника ѝ, но след това се отдръпна и той побутна дупето ѝ нагоре.