Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Масов шоколад за деца с минимално съдържание на какао. – Той вдигна рамена. – Ти какво очакваш?

Не разбра защо този коментар му навлече такъв яростен поглед. Какво по-любезно можеше да се каже за шоколадовите десертчета "Кори"?

– За деца и американци – поправи го Кристоф.

Силвен разпери ръце, убеден, че всеки опит за разграничаване на горните две групи по критериите на кулинарния вкус беше равносилно на цепенето на косъм на две. Той правеше добър бизнес с туристите, експатите и с контингента от заможни американци, на които доставяше шоколади в хладилни опаковки веднъж седмично, но винаги беше смятал, че техният ценителски вкус беше изключение от правилото.

Кейд Кори определено беше изключение, в толкова много отношения, че повече от всичко му се искаше да я грабне и да я отнесе като награда. Струваше му се, че преживяваше отново онези изгарящи, отчаяни страсти, които помнеше от дните в гимназията.

Които никога не бяха завършвали добре за него. Жените обичаха секса, обичаха шоколада, но все имаха нещо друго наум.

Къде се беше изгубила тя снощи? Как бе възможно да не дойде?

– Хората ги обичат – каза Кейд. – Пишат ни писма, в които ни разказват колко много ги обичат. В централния офис имаме цяла стена с колаж от любимите ни писма и отзиви.

– Нима? – промълви Силвен, смутен. – Аз също получавам такива писма. – Често подписани от прочути хора, включително един френски президент, един американски и множество кинозвезди от няколко континента.

Той ги четеше и се усмихваше, обсъждаше ги с другите в лабораторията и дискретно ги съхраняваше в папки. Никога не му беше хрумвало да ги разлепи като афиши на стената. Подобно решение граничеше с отчаяното желание за самоутвърждаване.

Как тогава десертчетата "Кори" получаваха същите писма като неговите шоколадови шедьоври?

По света наистина имаше прекалено много кулинарни инвалиди.

– Удивително е колко много общи неща имате – Кристоф се подсмихна.

Силвен изви врат и го изгледа злобно.

Кейд реагира на откровената пренебрежителност на коментара като наклони глава и се съсредоточи върху ръцете си на масата. Силвен се осъзна. Тя изглеждаше... може би изморена. Тъжна? Merde, нима я беше обидил отново?

Той непрекъснато я вбесяваше по начин, който го възбуждаше до полуда. Но вече два пъти я беше засегнал по чувствителни точки. Неуязвимостта ѝ имаше една деликатна страна, сякаш част от нейната сила беше в това да плаче, когато ѝ се плачеше, а после да се мобилизира и да се връща в битката.

– Мисля, че ще отида да си взема нещо за ядене.

Тя посегна към чантата си.

– Кристоф, беше ми приятно да се запознаем – тя плъзна визитката си по масата. Силвен застина.

Нима беше дала телефонните си номера и имейла си? На Кристоф ?

Той не разполагаше с такива подробности. Беше я проследил на излизане от лабораторията първия ден. Бележка наум: никога не се ядосвай дотолкова, че да прогониш красива жена, без преди това да вземеш номера на мобилния ѝ телефон. Може да съжаляваш. Например снощи би било конфузно да се обади на секретарката ѝ и да попита защо, по дяволите, тя се бави и не прониква тайно в неговата лаборатория, както му беше редът.

В замяна за своите координати, тя почака няколко секунди с протегната ръка, докато Кристоф осъзна какво означаваше жестът и изрови една от своите собствени визитки. Под масата, юмрукът на Силвен се сви до болка.

Двамата мъже се изправиха на крака, заедно с нея. Само за миг, докато Кейд посягаше към якето си, Силвен успя да оцени тоалета ѝ в цялата му прелест – сивата плетена туника, която обгръщаше стройното ѝ тяло, дългата шия, толкова уязвимо разголена и подчертана от сините обици, предизвикателството на черния дантелен клин и високите ботуши, гъвкавостта на мускулите ѝ, докато обличаше коженото си яке и приковаваше мъжките погледи само върху краката си.

Тя подаде ръка на Кристоф с онова свое здраво, уверено американско ръкостискане и кимна на Силвен.

Разбира се, какво друго можеше да направи? Ръкостискането или целувките по двете бузи изглеждаха напълно фалшиви, а целувката по устата би била прекомерно самоуверена. Това беше нещо като дилемата между вие и ти. Какви точно бяха техните взаимоотношения?

Дилемата донякъде му харесваше. Вълнуваше го. Беше му забавно да си играе с възможностите. Но не знаеше колко дълго искаше да прекара в ничията земя.

– Еха – прошепна Кристоф, когато Кейд и краката ѝ стигнаха до вратата на кафенето. Силвен го прониза с поглед, но блогърът изобщо не гледаше краката ѝ. Той разглеждаше визитката на Кейд, която държеше с две ръце, близо до лицето си, така че Силвен не можеше дори да зърне телефонния номер. – Когато написах първия пост в блога си, изобщо не съм допускал, че ще стигна дотук.