Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Силвен почувства нещо подобно на съчувствие. Той би се срамувал да извади шоколадче "Кори". Ако тя се беше появила предишната нощ за поредния си грабителски набег, Силвен може би щеше да се опита да отвлече вниманието на Кристоф и да я спаси. Ако тя беше дошла снощи, той изобщо нямаше да е тук; може би и двамата щяха да бъдат в някое топло, уютно легло. Чаршафите върху неговото трептяха от чистота, шумоляха примамливо и ухаеха на сапун за пране, просто за всеки случай.

Той си спомни как беше сменил чаршафите вчера, обзет от блажени надежди, и реши, че тя заслужаваше участта си. Кейд Кори печелеше милиарди от този продукт; нормално беше да го защитава публично.

Тя отпи жадно и продължително от млякото, мускулите на гърлото ѝ се раздвижиха и тя пресуши чашата със затворени очи.

После отвори очи, изправи рамена и зачака.

– Харесвам обвивката – каза Кристоф. – Винаги съм я харесвал. Златно и кафяво, семпъл шрифт, едно име. Претенциозно в липсата си на претенциозност. Няма излишна показност; просто и ясно. Ти правиш същото, Силвен, но по-изтънчено.

Този човек беше нетърпим. Силвен Марки повече никога нямаше да прояви любезност към друг кулинарен блогър.

Кейд замълча. Ръката ѝ лежеше върху масата, пръстите ѝ докосваха ръба на обвивката, като сънено дете, което едва-едва докосваше плюшеното си мече, само колкото да усеща присъствието му.

За експеримент, Силвен подръпна леко хартийката към себе си.

Пръстите ѝ неволно помръднаха, преди тя да се усети и да ги отдръпне.

Интересно. Той беше готов да се обзаложи, че неговият шоколад не можеше да породи подобна детска привързаност към плюшеното ѝ мече.

Умът му заработи сам, обмисляйки какъв шоколад можеше да сътвори, за да събуди подобна привързаност, да предизвика носталгично намигване и кимване на любимия шоколад от детството.

Кристоф смъкна обвивката, като внимаваше да не скъса хартията и златното фолио. Отчупи си едно блокче с буквата Котгоре и го захапа.

Кейд погледна Силвен.

Кой би допуснал, че Силвен Марки щеше да стигне дотук – да яде шоколадче "Кори", за да се пребори с някакъв досаден кулинарен блогър за вниманието на жена? Той отчупи блокчето с буквата "о" и го захапа.

Върху лицето на Кристоф се изписа кисела гримаса.

– Не разбирам. Защо го харесват толкова? Има сладкокисел вкус.

– Ако някой швейцарски шоколатиер беше оставил прадядо ми да му открадне тайната за приготвянето на млечен шоколад, вместо да го принуждава да я преоткрива лично, нямаше да имаме този вкус. А сега техниката за получаването му е нашата най-строго пазена тайна.

– Защо? – попита Силвен, втрещен. – Кой би искал да я открадне? Рецептите за направата на качествен млечен шоколад вече са известни на всички.

Ах, как го възбуждаше този неин поглед, толкова копринен и нежен и властен, докато в сините ѝ очи кипеше желанието да го удуши. Хайде, подкани я наум той. Пресегни се през масата и ме хвани за гушата. Можем да се вкопчим, когато пожелаеш. Запита се какво можеше да каже, за да я предизвика да го направи наистина.

Фантазията го завладя, въображението му рисуваше съпротивата на нейното тяло, ръцете му, които се плъзгаха по нея, докато се опитваше да я подчини, престореното отстъпление и тласъкът на нейното тяло отгоре му...

– Хората го харесват – каза тя. – От деца са свикнали с този вкус; предпочитат го. Той им създава усещането за топлота. За щастие.

– Приятно е за устата – съгласи се Кристоф. – Права сте: няма други растителни мазнини – призна той на Кейд.

Изражението върху лицето ѝ, когато чу да ѝ казват, че беше права по отношение на съставките в шоколадовите десертчета "Кори" беше безценен. И почти компенсира факта, че Кристоф отново беше обсебил вниманието ѝ.

Този човек не можеше ли просто да си отиде вкъщи? Вместо да се опитва да си присвои неговите собствени фантазии?

Тогава Силвен можеше да се прибере вкъщи. И да се наспи. Вместо да седи тук и да дебне жена, която се отнасяше несериозно към краденето на шоколад. Той се облегна на стола по един твърде несвойствен начин и нарочно изпружи крака. И случайно изрита краката на Кристоф далеч от нейните. Ботушите ѝ се потриха в прасеца му през дънките, разпалвайки отново фантазиите му.

– Твоето професионално мнение? – смушка го Кристоф.

Прииска му се да вкуси своя нов горчив шоколад, за да изчисти устата си от млечния, блудкав, леко накиселяващ вкус – това беше професионалното мнение на Силвен. Но същевременно той искаше да полудува с Кейд Кори между колосаните чаршафи или върху студения мраморен плот в неговата лаборатория, или в нейния апартамент, или където тя пожелаеше. Затова той се постара да бъде дипломатичен.