Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Затова тя направи същото с него. Не можа да се сдържи. Неговото източено, голо тяло беше толкова красиво. Да плъзга ръце по голата му кожа и да не среща никъде никаква съпротива, беше невероятно чувствено удоволствие.

Той я погали бавно, тръгвайки от стъпалото, от което беше събул чорапогащника, нагоре по бедрото, ребрата, ръката ѝ, която беше изтегната над главата ѝ, преплитайки пръсти с нейните, за да задържи ръката ѝ в план. Светлината отвън се лееше свободно през прозорците. Очите му проблясваха, сякаш отразявайки лъчите.

– Можеш да правиш с мен каквото искаш – прошепна тя.

– Обещавам ти – отвърна той.

Когато се събуди на сутринта, леглото ѝ ухаеше на шоколад. Всъщност миришеше на нейния роден дом, на "Кори", където въздухът беше пропит с миризмата на шоколад. Кейд изплува от съня с лека усмивка, душейки жадно уханието, източникът на което ѝ убягваше.

Стаята беше окъпана в ярка дневна светлина. Това я дезориентира, а болките по тялото ѝ я наведоха на мисълта, че може би беше болна. Кейд никога не спеше до късно.

Дори когато пътуваше.

Постепенно тя осъзна, че беше много, много далеч от дома, гола и напълно беззащитна в леглото си, покрита само с един тънък чаршаф. Лепнеща. А изминалата нощ...

Тя се изчерви силно, от главата до петите и се опита да потъне отново в съня, но накрая се наложи да отвори очи.

Въпреки научените уроци в периода на младежка разюзданост в колежа, тя очакваше да види Силвен там. Очакваше да трябва да го погледне в очите, гола и смутена.

Но малкият апартамент беше безмилостно, бодро празен под предобедното слънце.

А навън, на площадката, стъпалата стенеха болезнено под нечии отдалечаващи се стъпки. Шумът, който я беше събудил, беше от затварянето на външната врата.

– Кейд – каза укорително Мак Кори. Дядо ѝ я гледаше изпитателно над рамото на баща ѝ. С блеснал поглед, съдейки по изражението му, но все пак човек не можеше да бъде съвсем сигурен, предвид презокеанската връзка през интернет.

Кейд се почувства нещастна. Виновна, разбунтувана, неуверена как да се върне към самата себе си. Като подрастваща, може би, с единствената разлика, че тя не се беше чувствала по този начин като подрастваща. Беше се вписала идеално в техния свят, беше се научила да прави точно каквото трябваше, за да бъде най-добрата наследница на фамилия Кори, и го правеше неотклонно. Въпреки желанието си да се потопи в по-простия, блажен свят на ръчното производство на шоколад за ценители, тя беше поела своите отговорности, без да се разбунтува, както беше направила сестра ѝ Джейми, която просто ги беше отрязала и беше хукнала да спасява света от големите лоши капиталисти като сестра си.

– Добре ли си? Разтревожих се, когато не отговори на нито едно от съобщенията, които ти изпратихме вчера.

– Имах работа – побърза да каже тя. – Отидох до Белгия.

– И все пак – настоя твърдо баща ѝ – трябваше да отговориш на съобщенията.

Кейд се опитваше да отучи баща си от навика да ѝ се обажда толкова често. Чувстваше се като Мария Антоанета, която си играеше на краварка в Малкия Трианон. Моля ви, повече не искам да ръководя света. Просто – може ли да бъда някой друг, само за малко?

– Наложи се да позвъня тук-там, за да се уверя, че не са те арестували за кражба на шоколад.

– Аз... не мисля, че Силвен Марки възнамерява да повдига обвинение – сексът не беше източникът на тази увереност. Нищо подобно. А начинът, по който той беше извил тялото си, за да я предпази от вятъра в Люксембурската градина.

– Значи се получава? – попита дядо ѝ. – Успя ли да го примамиш в клетката? Ще склони ли да ни се продаде?

О, да, сигурно, примерно в средата на следващото хилядолетие.

– Не.

– Голяма работа – обади се баща ѝ. – Вече не смятам, че моментът е подходящ за лансирането на нова линия. Но щом ти си толкова сигурна, защо тогава си още там? Точно сега си ми страшно необходима, миличка.

– Няма ли поне веднъж да я оставиш да излезе в отпуск? – попита го дядо ѝ. – Защо непрекъснато ѝ намираш работа? Не разбирам защо се напъвах да спечеля тези милиарди, след като моите внучки трябва да работят, вместо да се развяват в Париж.

Мак Кори извърна лице от уебкамерата и изгледа свирепо баща си.

– Първо, ти спечели милионите. А аз ги превърнах в милиарди. И второ, какви ги приказваш? Самият ти ме караше да работя по 24 часа седем дни в седмицата!

– Бях млад и глупав, когато ти беше дете – отхвърли упрека по-старият Кори. – Пък и тогава все още имахме само милиони. А семейство Марс започваше да надига глава и ние не можехме да допуснем да ни изпреварят. Плюс това, ти беше момче.