Хелън Уолш - Кучка

Нощта на огньовете! Любимата ми нощ в годината. Не само поради вълшебното й местоположение в календара на сезоните — в този кратък неповторим период, когато есента отстъпва място на зимата и обещанието за Коледа блещука на хоризонта. Но и защото през последните пет години Джейми, Били и техните приятелчета се събират в парка Сефтън за фойерверките, а след това се отправят към града за една дълга щура нощ. По-миналата година ми беше любимата. Джейми и Шон все още живееха на Парли. След фойерверките организираха вечер на проститутките и на сводниците, а двамата с Били се направихме на проститутки. Облеклото му беше мързелива смес от мои дрехи и от гардероба на майка му — бял сутиен, фустанела, високи чехли и кожено палто в стил Кристъл Карингтън. Аз предпочетох класическото облекло за Хоуп Стрийт — анцуг „Лакоста“ с два номера по-малък и навити до коленете крачоли, вдигната на висока предизвикателна конска опашка коса, омазано с оранжев фон дьо тен лице. Появата ми беше един от най-големите конфузи на младостта ми. Само Шон го разбра — останалите просто допуснаха, че а) аз съм забравила, че това е само маскарад и б) имам ужасен вкус за дрехи. Обаче стеснението ми стана на пух и прах, когато малко след това влезе Били досущ като Тралала от „Последният изход за Бруклин“.

На партитата на Шон винаги имаше колкото си искаш пиячка и дрога. А двамата с Били така се натаралянкахме, че през по-голяма част от нощта кръстосвахме Пърси Стрийт, за да си търсим клиенти. В купона нямаше нищо паметно, обаче като се обърна назад, това май бе една от най-щастливите нощи в живота ми. Тогава всички бяхме толкова близки, такива прекрасни приятели. Още онази Коледа групата поизгуби малко от сплотеността си и купонът ни за втория ден на Коледа, за който бяхме раздали двайсетина писмени покани, в крайна сметка се сведе до мен, Джейми, Били и Шон. Джейми си отдъхна. Той не си пада по такива изпълнения. Обича нещата да са колкото може по-интимни и спокойни. Аз бях ужасно разочарована.

След одисеята с хапчето в Уелс водя доста въздържан живот. Спрях да пия — решение, което ми наложиха по-скоро антибиотиците (които заличиха от тялото ми всички следи от похотливите ми отклонения), — и аз преоткрих себе си като образцова дъщеря. Сготвих на татко няколко удивително вкусни буламача, изпращах го на работа с изгладени ризи и панталони, оправих теча в банята, почистих двора и пазарувах. Освен това положих огромни усилия по отношение на Джейми — нагаждах себе си по неговия живот, а не очаквах той да се намества според моето разписание, според моите настроения и когато ми скимне. Освен това започнах да се държа по-добре и с неговата бъдеща госпожа. Добре де, не сме приятелки, дето ходят да обядват заедно, обаче поне не се гърча, когато той спомене за сватбата. Ако Джейми иска да говори за тази скапана златотърсачка, няма да се цупя.

Единственият ми недостатък е, че не мога да се накарам да свърша нищо смислено. Успях да предам всичките си закъснели есета, обаче още не съм започнала да пиша дипломната си работа. Не мога дори да си направя план. Изсмуканите от пръстите идеи, които предложих на Джако, бяха отхвърлени по една или друга причина. Петнайсет хиляди думи са адски много, когато пишеш за нещо, което не те интересува истински.

Докато седна да върша нещо, денят вече е превалил. Включвам кратуната си на работен режим с огромна чаша сладък чай, след това сядам с кръстосани крака на пода в дневната и пръсвам книгите пред себе си. Разгръщам някоя и се опитвам да чета, обаче очите ми все бягат към прозореца. Късното есенно небе е надвиснало сурово и синьо. Завъртам се с гръб към гледката и се опитвам да се съсредоточа върху съсредоточаването, обаче дълбочината и сиянието на небето са се загнездили в ума ми и това ме прави непреодолимо неспокойна. Хвърлям книгата на пода и вземам друга с по-примамлива корица. Отварям напосоки. Изреченията са дълги и сложни и не мога да ги смеля.

Минава време. Лягам на пода и пъхвам ръка в анцуга си. Не съм възбудена. Не съм го правила от известно време, обаче едно бързо може да прогони обзелото ме безпокойство.

Замъквам се в кухнята, сипвам си още една чаша черен чай, след това се местя в кабинета на татко (стая, в която ми е забранено да влизам), понеже допускам, че научната обстановка ще ми помогне да уча.

Вземам писалка и се опитвам да напиша нещо.

Времето тече.

Взирам се в листа. Листът също се взира в мен.