Пол Остър - Книга на илюзиите

Не беше кой знае каква катастрофа, но аз бях пил твърде много, за да го осъзная. С панталон, подгизнал от зехтин, и риза, напоена със сос, реших да вдигна скандал. Не помня какво съм казал, но ще да е било нещо грубо и обидно, абсолютно непредизвикана нападка. Саката крава , струва ми се. Но може и да е било тъпа крава , а твърде възможно дори тъпа саката крава . Каквито и да са били думите, изразяваха гняв, който не трябва да бъде изговарян при никакви обстоятелства, а камо ли в стая, пълна с чувствителни, обидчиви университетски преподаватели. Навярно е излишно да уточнявам, че Карин не бе нито тъпа, нито саката; и никак не приличаше на крава, ами беше привлекателна, стройна жена, наближаваща четирийсетте, която водеше курсове за Гьоте и Хьолдерлин и винаги се бе отнасяла към мен с най-дълбоко уважение и симпатия. Миг преди случката тя ме бе поканила да изнеса лекция пред някоя от групите й и аз тъкмо се прокашлях, преди да й кажа, че ще трябва да помисля, когато се разля уискито. Вината беше изцяло моя, но аз моментално се извъртях и обвиних нея. Беше отвратителен изблик, но и поредното доказателство, че още не съм готов да изляза от клетката си. Увертюрата на Карин беше повече от приятелска; в интерес на истината, тя ми пускаше предпазливи, съвсем деликатни аванси, че е готова и на по-интимни разговори на редица теми; и аз, който не бях докосвал жена от почти две години, открих, че откликвам на тези почти недоловими намеци и че с просташкото и вулгарно въображение на мъж с твърде много алкохол в кръвта си представям как би изглеждала без дрехи. Дали затова й се сопнах толкова гадно? Толкова ли дълбоко се мразех, че трябваше да я накажа, задето събуждаше у мен искри на сексуална възбуда? Или вътре в себе си знаех, че нищо такова не прави и че цялата пиеска си е моя измислица, момент на похот, предизвикан от близостта на топлото й, напарфюмирано тяло?

На всичкото отгоре изобщо не съжалих, когато тя се разплака. И двамата стояхме прави и когато видях как долната устна на Карин потрепва, а ъгълчетата на очите й се навлажняват, бях доволен, направо въодушевен от потреса, който бях създал. Точно тогава в стаята имаше още шест-седем души и след първия вик на изненада от страна на Карин всички се бяха обърнали към нас. Трясъкът на падналите чинии бе привлякъл още неколцина гости към вратата и когато изрекох безобразната си реплика, чуха я поне десет души. Възцари се пълно мълчание. Всички бяха изпаднали в колективен шок и в следващите няколко секунди никой не знаеше какво да каже или да направи. В този кратък интервал от задуха и несигурност обидата на Карин прерасна в гняв.

Нямаш право да ми говориш така, Дейвид, каза тя. За какъв се мислиш?

За щастие, Мери също бе дошла на вратата и преди аз да налея масло в огъня, тя се втурна вътре и ме хвана за ръката.

Дейвид не го мислеше на сериозно, обърна се тя към Карин. Нали, Дейвид? Беше просто едно от онези неща, които ти се изплъзват от устата като се ядосаш.

Исках да й отвърна нещо рязко, нещо, което да доказва, че съм мислел всяка изговорена дума, но си задържах езика зад зъбите. Трябваше да призова цялата си способност за самоконтрол, но Мери се бе видяла в чудо как да тушира скандала и една част от мен съзнаваше, че не искам да й причинявам повече неприятности. И все пак не се извиних, не положих усилия да се държа любезно. Вместо да кажа каквото ми беше на ума, дръпнах ръката си, излязох от стаята и тръгнах през хола под погледите на безмълвните си бивши колеги.

Качих се право горе в спалнята на Грег и Мери. Мислех да грабна нещата си и да си тръгна, но якето ми беше забутано под огромен куп дрехи на леглото и не можах да го намеря. След като рових известно време, започнах да хвърлям дрехите на пода, за да си улесня търсенето, като огранича възможностите. Тъкмо бях преполовил купчината — над половината дрехи вече бяха на пода, — когато в стаята влезе Мери. Тя беше ниска, кръглолика жена с къдрава руса коса; и когато я видях на прага с ръце на кръста, веднага схванах, че ще ми даде да се разбера. Почувствах се като дете, на което ей сега ще му се накарат.

Какво правиш, попита тя.

Търся си якето.

Долу в гардероба е. Не помниш ли?

Мислех, че е тук.

Долу е. Грег го сложи в гардероба, като дойде. Ти му донесе закачалка.

Хубаво, ще го потърся долу.

Но Мери нямаше намерение да ме пусне толкова лесно. Влезе решително в стаята, наведе се към едно палто и го метна ядно на леглото. После вдигна второ и пак така го метна обратно. Продължи да събира палта и всеки път, когато хвърлеше някое на леглото, прекъсваше изречението си на средата. Палтата бяха като пунктуационни знаци — Резки тирета, бързи многоточия, яростни удивителни — и всяко едно насичаше думите й като брадва.