Пол Остър - Лунен дворец

Иначе беше обичлив човек. При него се хранех с по-лоша храна, отколкото при мама, и апартаментите, в които живеехме, бяха по-мръсни и порутени, но в крайна сметка се оказа, че това са второстепенни неща. Виктор не се преструваше, че е нещо повече от това, което беше. Знаеше си, че бащинството не е за него и затова с мен се държеше не толкова като с дете, колкото като с приятел — като с любим и много близък дребосък. Това отношение задоволяваше и двама ни. Месец след като бях пристигнал, ме научи да играем на измислени страни — въображаеми светове, в които не важаха законите на природата. Някои от по-сполучливите усъвършенствахме в продължение на седмици, а начертаните от мен карти закачвахме на почетно място над кухненската маса. „Земя на мигащата светлина“ се казваше една от тях, друга беше „Царството на еднооките“. Като се имат предвид трудностите, с които действителността изпълваше живота и на двама ни, става ясно защо толкова държахме да се откъсваме от нея колкото е възможно по-често.

Скоро след като пристигнах в Чикаго, вуйчо Виктор ме заведе да гледаме филма „Осемдесет дни около света“. Главният герой в този разказ, разбира се, се казваше Фог и от онзи ден нататък вуйчо Виктор започна да ме нарича на галено Филеас — таен спомен за необикновения миг, когато, както той се изрази „се видяхме на екрана“. Вуйчо Виктор много обичаше да съчинява сложни и неправдоподобни теории за нещата от живота и никога не се умори да тълкува съкровищата от смисъл, скрити в моето име. Марко Станли Фог. Според него, това име доказвало, че пътешествията са в кръвта ми, че съдбата ще ме отведе в далечни кътчета на планетата, където човешки крак не е стъпвал. Марко, без съмнение, идваше от Марко Поло, първият европеец, посетил Китай; Станли пък идваше от онзи американски журналист, който бе тръгнал по следите на доктор Ливингстън и го бе открил „в най-черното сърце на Африка“; а Фог бе свързано с Филеас, мъжът, обиколил света за по-малко от три месеца. Това, че майка ми беше избрала името Марко единствено защото го харесваше, нямаше никакво значение, още по-малко пък това, че Станли бе чисто и просто името на дядо ми или че Фог се дължеше на случайното хрумване на полуграмотен американски чиновник. Вуйчо Виктор откриваше смисъл там, където той не съществуваше за никой друг, а после много ловко успяваше да му придаде тайнственост. Истината е, че ми харесваше да ме обсипва с внимание, и макар да знаех, че приказките му са въздух под налягане, една част от мен вярваше на всяка негова дума. Номинализмът на Виктор ми помогна да оцелея през трудните първи седмици в новото ми училище. Най-простото нещо е да атакуваш името на човека, а Фог с лекота се поддава на стотици спонтанно хрумнали извращения: например Фаг 1 1 Фаг на английски означава „фас“, а още и „педераст“. — Б.пр. и Фрог 2 2 Фрог — жаба — Б.пр. , а заедно с това дава повод и за безброй метеорологични отпратки 3 3 Фог — мъгла. — Б.пр. , като Снежко, Марко Лапавицата, Пръска дъжд, Дъжка пръс и подобни. Щом изчерпаха възможностите на фамилията ми, веднага насочиха вниманието си към малкото ми име. О-то в края на Марко така биеше на очи, че от само себе си подсказваше епитети като Дъмбо, Джърко, Мъмбо Джъмбо 4 4 На ученически жаргон тези имена означават „глупак“, „скапаняк“, лапацало — Б.пр. , но това, до което се стигна, надмина всички очаквания. Марко стана Марко Поло; Марко Поло се превърна в блуза поло; блузата поло се преобрази в пола; полата — в лайна — зашеметяваща поредица от безмилостни находки, които, всеки път, когато ги чувах за пръв път, ме слисваха. Както и да е, преживях някак си това покръстване в ежедневието на училищния живот, ала то остави у мен усещане за безкрайната крехкост на името ми. Това име беше така силно свързано с представата ми за мен самия, че изпитвах желание да го предпазя от по-нататъшни изопачавания. Когато станах на петнайсет години, започнах да се подписвам с М. С. Фог, подражавайки на претенциозния начин, по който се подписваха боговете на съвременната литература, като в същото време се наслаждавах на факта, че инициалите ми препращат и към манускрипт . Вуйчо Виктор сърдечно приветства промяната в подписа ми. „Всеки човек е автор на собствения си живот“ — отсече той. — „Книгата, която пишеш, не е довършена. Следователно, тя се нарича манускрипт. Какво по-подходящо от това?“ Полека-лека Марко изчезна напълно от публична употреба. За вуйчо ми си бях Филеас, а когато дойде време да вляза в колеж, за всички останали бях Ем Ес. Неколцина умници подхвърлиха, че това са инициалите и на една болест 5 5 Става дума за множествена или дисеминирана склероза. — Б.пр. , но аз вече приемах на драго сърце всякакви асоциации и иронични подмятания по мой адрес. Когато срещнах Кити Лу, тя ми измисли няколко други прякора, но те представляваха, така да се каже, нейна частна собственост и аз с удоволствие ги одобрих: например Фоги, който използваше само в по-специални случаи, и Сирано, причините за който ще станат известни по-нататък. Ако вуйчо Виктор беше доживял да я види, със сигурност щеше да се зарадва на факта, че Марко все пак, по своя си дребен начин е успял да стигне до Китай.