Кърт Вонегът - Галапагос

След като Мери напуснала капитана и си направила отделно балдахин и легло от перушина, тя често казвала на Акико, че не се чувства по-самотна от преди. Имала някои определени оплаквания от капитана, от недостатъци, с които той лесно можел да се справи, стига изобщо да проявявал интерес към създаването на жизнеспособни отношения.

— Усилия трябва да се полагат и от двете страни — съветвала тя Акико. — Ако само единият го прави, все едно, че нищо не става. Нищо не излиза. И който полага усилия, накрая свършва като мене — с чувството, че непрекъснато се е държал глупаво. Бях щастлива с първия си брак, Акико, и сигурно вторият ми брак също щеше да е щастлив, ако Уилард не беше умрял, затова зная какъв е механизмът.

И тя изброявала най-сериозните недостатъци, с които капитанът лесно можел да се справи, но не го желаел:

1. Когато си представял какво ще прави, след като бъдат избавени, никога не я включвал в плановете си.

2. Подигравал се на Уилард Флеминг, въпреки че знаел колко я наскърбява с това; силно се съмнявал, че Уилард е написал две симфонии, че е бил експерт по вятърните мелници, и дори че е можел да кара ски.

3. Непрекъснато се оплаквал от писукането, издавано от „Мандаракс“, когато Мери натискала различните бутони, макар да знаел колко е щастлива тя от възможността да поддържа мисловната си дейност, да запомня известни цитати, да учи нови езици и така нататък.

4. Той по-скоро би я удушил, отколкото да каже: „Обичам те“!

— И това са само четирите големи недостатъци — подчертала Мери.

Така, когато Мери говорела с капитана, проличавала си потисканата неприязън, както в случая с плюнката на морските игуани.

Не смятам, че тази раздяла е трагична, тъй като в случая нямало невръстни деца, пък и никоя от страните на намирала, че да живее отделно е непоносимо. И двамата редовно били посещавани от Акико, а след като на Камикадзе му поникнала брада, и самата Акико си имала космати деца, тя водела със себе си и децата.

Жените канка-боно не определили на Мери никакъв специален статут, макар че тя им осигурила възможността да имат деца. И те, и децата им се бояли от нея, както се бояли и от капитана, и смятали, че е способна да им причини не само голямо добро, но и голямо зло.

Минали двайсет години. Осем години преди това Хисако и Сълини се самоубили чрез удавяне. Сега Акико била трийсет и девет годишна матрона, майка на седем космати деца с баща Камикадзе — две момчета и пет момичета. Тя говорела свободно, без помощта на „Мандаракс“, три езика: английски, японски и канка-бонски. Децата й говорели само канка-бонски и на английски знаели само две думи: дядо и баба. Така Акико им казала да наричат капитана и Мери Хепбърн. И тя самата ги наричала така.

На 9 май 2016 година, сутринта в седем и трийсет според *"Мандаракс", Акико събудила *Мери и й казала, че може да отиде и да се сдобри с *капитана, който е много зле и едва ли ще доживее до залез-слънце. Акико, която го посетила предната вечер, изпратила децата си у дома, а тя останала и се грижела за него през цялата нощ, макар че вече не можело до му се помогне.

*Мери тръгнала, макар че и тя отдавна не била млада, а вече осемдесетгодишна и нямала зъби. Гръбнакът й имал формата на въпросителна, съсипан от остеопороза, както я осведомил *"Мандаракс". Не че имало нужда *"Мандаракс" да й го казва. Костите и на баба й, и на майка й, преди да умрат били станали меки като тръстики. Това е още един наследствен дефект, който не е познат в днешно време.

По отношение на *капитана *"Мандаракс" направил мъдрото предположение, че той страда от болестта на Алцхаймер. Старият хапльо вече не можел да се грижи за себе си и не знаел къде се намира. Щял да умре от глад, ако Акико не му носела храна всеки ден и не гледала някак да го накара да хапне поне малко. *Капитанът бил на осемдесет и шест години.

Както казвал *"Мандаракс":

И *Мери, цялата прегърбена, се дотътрила до пухестия балдахин на *капитана, който едно време бил и неин. Не била ходила там от двайсет години. През това време много пъти балдахинът, както и мангровите клони и пръти, на които се крепял, а и самото легло, били подменяни. Но в архитектурно отношение мястото си оставало същото: растящите мангрови храсти били просечени чак до океанския бряг и в процепа се виждала плитчината, в която преди толкова много години заседнал „Гърмящият транспарант“ .