Кърт Вонегът - Галапагос

„Нищо не може да бъде по-непривлекателно от първото впечатление. Неравното пространство от черна базалтова лава, застинала на парцаливи вълни и пресечена от дълбоки пукнатини, е покрито навсякъде със закърнели, прегорели от слънцето ниски храсти, почти без признаци на живот. Сухата, спечена земя, нагорещена от слънцето по пладне, прави въздуха тежък и парещ, като излизащ от пещ. Струваше ни се, че дори храстите изпускат неприятна миризма…“

И по-нататък Дарвин продължава:

„Цялата повърхност… изглежда просмукана като през сито от подземни изпарения. Тук-таме лавата, още невтвърдена, се е пукала на големи мехури. Другаде горната част на оформените по същия начин кухини е пропаднала и се виждат кръгли дупки със стръмни стени“.

Дарвин също пишел, че в съзнанието му ярко изпъкнал споменът за „онези места в Стафордшир, където има множество големи леярни за желязо“.

Зад бара в „Елдорадо“, ограден от полици и бутилки, висял портрет на Дарвин — увеличена репродукция от метална гравюра, изобразяваща изследователя не като младеж, посетил островите, а като солиден семеен мъж вече в Лондон, с брада, пищна като коледен венец от имел. Същият портрет бил отпечатан върху сувенирните фланелки, продавани в бутика, и Уейт си купил две. Така изглеждал Дарвин, когато приятелите и роднините най-после успели да го убедят да опише схващанията си, че животът се заражда навсякъде и да обясни защо самият той, и приятелите, и роднините му, и дори английската кралица са с този външен вид, който имали през XIX век. Тогава Дарвин сътворил научния труд, оказал най-силно влияние през цялата ера на великите големи мозъци. Не е имало книга, която по-успешно да стабилизира несигурното мнение на хората при различаването на успеха от провала. Представете си! А названието на този том сумира безжалостното му съдържание: Произход на видовете чрез естествен подбор или запазване на облагодетелствуваните в борбата за живот.

Уейт не бил чел тази книга, а и името Дарвин не му говорело нищо, макар че от време на време успявал да се представи за образован човек. Той смятал по време на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ да се представя за машинен инженер от Мус Джо, Саскачеуан, чиято съпруга неотдавна е починала от рак.

Всъщност образованието му било приключило след двегодишни курсове по автомонтьорство в Мидланд Сити, родния му град в щата Охайо. Тогава взетият от сиропиталище Уейт живеел в пети пореден дом, защото бил сираче, плод на кръвосмесителната връзка между баща и дъщеря, избягали от града завинаги и заедно малко след неговото раждане.

Когато самият Уейт пораснал достатъчно, та да може да избяга, той се добрал на стоп до остров Манхатан. Там се сприятелил с един сводник, който го превърнал в преуспяваща хомосексуална проститутка, научил го да оставя етикетите по дрехите си, при възможност истински да се наслаждава на любовниците си и така нататък. На млади години Уейт бил направо красив.

Когато красотата му започнала да увяхва, той станал инструктор по бални танци в едно студио. Танците му били в кръвта, а още в Мидланд Сити подочул, че и родителите му танцували добре. Чувството му за ритъм вероятно било наследено. И точно в танцовото студио той се запознал с първата от седемнайсетте си жени. Ухажвал я, а после се оженили.

През цялото му детство осиновителите жестоко наказвали Уейт за щяло и нещяло. Смятали, че след като е роден от кръвосмесителна връзка, в морално отношение непременно ще стане чудовище.

И ето къде се намирало сега това чудовище — в хотел „Елдорадо“, — и що се отнасяло до него, Уейт бил щастлив, богат, доволен и очакващ нова възможност да опита способностите си за оцеляване.

Между другото и аз като Джеймс Уейт едно време избягах от къщи.

Англосаксонецът Чарлс Дарвин, немногословен и благовъзпитан, безличен и асексуален, но безкрайно наблюдателен в своите писания, бил герой в многолюдния, раздиран от страсти многоезичен Гуаякил, защото въплъщавал вдъхновението за туристическия бум. Ако не бил Дарвин, нямало да съществуват нито хотел „Елдорадо“, нито „Баиа де Дарвин“ , за да подслонят Джеймс Уейт. Нямало да има и бутик, от който да се облече така смешно.

Ако Чарлс Дарвин не бил описал Галапагоските острови като прекрасно и поучително място, Гуаякил щял да си остане поредният горещ и мръсен пристанищен град, а Еквадор щял да цени островите колкото Англия ценяла купищата сгурия в Стафордшир.