Ник Хорнби - Джулиет гола

А какво да кажем за предната вечер, когато се престори, че си слага противозачатъчно средство с тайното намерение да забременее? Колко късмет ще й трябва на нейната възраст, на неговата възраст, при неговото здравословно състояние? Но може би нямаше противоречие. Тя вече предчувстваше разочарованието, което щеше да настъпи заедно с месечния й цикъл, и може би в това беше смисълът — едно последно, необоримо доказателство, че няма смисъл да се опитва да бъде щастлива, защото бездруго ще се провали.

— Може ли да легна в твоето легло?

— Разбира се — каза Тъкър.

— Може ли само при теб?

— Разбира се.

Тъкър погледна Ани и вдигна рамене.

— Благодаря — каза той. През следващите няколко седмици тази единствена дума щеше да бъде подложена на повече анализи, отколкото можеше да понесе.

— Какво да кажа на мама за пътуването? — попита Джаксън, докато чакаха самолета да излети.

— Каквото искаш.

— Тя нали знае, че си бил болен?

— Да.

— И знае, че не си умрял.

— Да.

— Супер. Как се пише Гулнес?

Тъкър обясни.

— Много странно — каза Джаксън. — Имам чувството, че не съм виждал мама от сто години. Но като се замисля какво сме правили, не е толкова много, нали?

— Съжалявам.

— Няма нищо. Може би ако погледам повече „Спондж Боб“ на връщане, екскурзията ще ми се стори по-интересна.

Тъкър не можеше да прецени дали това е хитър начин за извоюване на родителското благоволение или просто поднесена, но дълбока идея за връзката между времето и повествованието. И все пак Джаксън се беше докоснал до нещо съществено. Не се беше случило кой знае какво. В рамките на няколко дни той беше получил инфаркт, беше говорил с всичките си деца и с две от бившите си съпруги, беше посетил нов град и беше преспал с нова жена, беше се запознал с човек, който промени мнението му за собственото му творчество, но нищо от това не беше променило съществено живота му. Той не беше научил нищо и не се бе развил никак.

Може би пропуска нещо. Едно време такова пътуване щеше да вдъхнови написването на няколко парчета; можеше например да се получи добър текст на тема смърт в непозната земя. А Ани… можеше да я превърне в своята прекрасна избавителка от Севера, която му помогна да помъдрее и да оздравее. А може би също така да немее и пред нея да благоговее. Или пък тя в хамак да го люлее. И да му пее. Но ако вече не можеше да пише песни, какво му оставаше?

Той си даде сметка, че когато пишеш автобиографични песни, номерът е да превърнеш сегашното в минало. Вземаш някакво чувство, приятел или жена и го превръщаш в нещо приключило, за да можеш да говориш за него с категоричност. Слагаш го зад стъклена витрина, гледаш го и го обмисляш, докато не постигнеш нещо от смисъла му — така бе постъпвал той с почти всеки срещнат, с всяка своя жена, с всяко свое дете. Истината за живота е, че нищо не е приключило, докато умреш и оставиш след себе си куп недовършени сюжети. Той някак си беше успял да запази мисловната настройка на творец на песни дълго, след като беше престанал да твори песни, и беше крайно време да я промени.

— Хм — каза Малкълм и млъкна, а Ани се помъчи да не се разсмее. Тя бе приказвала бързо и непрекъснато, без цинизми (постара се да нарича Фалшивия Тъкър с пълното име, а не със съкратеното) в продължение на петнайсет минути и колкото и дълго да мислеше той да мълчи, тя нямаше да наруши тишината. Негов ред беше.

— Може ли да се намерят негови албуми?

— Току-що обясних, Малкълм. Последният излезе преди няколко седмици. Той беше поводът да се запознаем.

— О, да. Извинявай. Да си го купя ли?

— Не. Току-що обясних и това, Малкълм. Това не му е най-хубавият албум. Пък и едва ли, ако слушаш музиката на Тъкър, това ще ни бъде от полза.

— Ще видим. Знае ли човек.

— Май сме водили този диалог и преди.

Малкълм се засегна и на Ани й дожаля за него. Нямаше нужда да го наскърбява. Тя дори изпитваше известна привързаност към него. Тези петнайсет минути перчене компенсираха цялата досада на техните взаимоотношения. Месеци наред тя идваше тук да се оплаква как Дънкан не е купил мляко, след като е бил изрично помолен за това, и двамата ровеха из пепелта на нейния емоционален живот в търсене на някаква искрица от чувство. Тази сутрин тя му бе говорила за саможивци, инфаркти, провалени бракове, еднократни сексуални авантюри и потайни опити да забременее и имаше чувството, че той направо ще експлодира от усилието да се преструва, че отдавна е очаквал да чуе нещо подобно.