Ник Хорнби - Джулиет гола

Когато влакът спря на следващата спирка обаче, във вагона на Дънкан се качи някакъв латиноамериканец, който малко напомняше градинаря от задния двор, и сърцето му на бърза ръка се качи в гърлото, след което и най-убедителните доводи вече не бяха в състояние да върнат вътрешните му органи по местата им.

Но най-много го плашеше това, че за своето прегрешение той бе възнаграден пребогато. Всичките тези години той кротко си четеше, слушаше и мислеше, но колкото и тези занимания да го въодушевяваха, какво бе постигнал с тях? А ето че поведението на откачен хулиган го бе довело до изключително откритие. Той беше единственият кроулог в света (Елиът не се броеше за кроулог), който знаеше за тази картина и който може би никога нямаше да сподели това свое знание, освен ако не искаше да признае, че е психически неуравновесен. Която и да е от годините, посветени на любимата му тема, би изглеждала безплодна, сравнена с последните два часа. Но, разбира се, това не е начинът, нали? Не искаше да се превърне в един от хората, които бъркат в кофите за боклук с надеждата да намерят някое писмо или обелка от салам, която може да е била изгризана от Кроу. Преди да се върне в хотела, вече бе убеден, че е приключил завинаги с Тъкър Кроу.

„Джулиет“ (албум)

От Уикипедия, свободната енциклопедия

„ДЖУЛИЕТ“ е шестият и засега последен (към датата на настоящата статия) студиен албум на певеца и композитор Тъкър Кроу, издаден през април 1986 година. По-късно същата година Кроу се оттегля от музикалната сцена и оттогава не е издал нито един музикален запис. Същата година албумът получава възторжени отзиви от критиката въпреки ограничения търговски успех, белязал и останалите албуми на Кроу, като достига до номер 29 в класацията на Билборд. Впоследствие критиката определя албума като класически и епохален и го нарежда до творби като „Кръв по релсите“ на Боб Дилън и „Любовен тунел“ на Брус Спрингстийн. „Джулиет“ разказва за връзката на Кроу с Джули Бийти — известна красавица и светска знаменитост от Лос Анджелис в началото на 1980-те, от началната песен („А ти си?“) до горчивата развръзка („Ти и твоят перфектен живот“), когато Бийти се завръща при съпруга си Майкъл Поузи. Втората страна на албума е смятана за една от най-изстраданите поредици от песни в популярната музика.

БЕЛЕЖКИ

Различни музиканти, участвали в албума, споменават неуравновесеността на Кроу по време на записите. Скоти Филипс описва как Кроу се втурнал към него с ацетиленова горелка точно преди огненото соло на китариста в „Ти и твоят перфектен живот“.

В едно от последните си интервюта Кроу изразява учудване от възторга на слушателите. „Хората постоянно ми казват колко харесват албума. Не ги разбирам. Според мен звучи като човек, на когото вадят ноктите с клещи. Нима бихте слушали такова нещо?“

В едно свое интервю от 1992 година Джули Бийти заявява, че не притежава албума „Джулиет“. „Не ми трябват такива неща. Ако искам някой да ми крещи в продължение на 45 минути, ще се обадя на майка ми“.

Различни музиканти, сред които покойният Джеф Бъкли, Майкъл Стайп и Питър Бък от „Ар и Ем“, както и Крис Мартин от „Колдплей“, споменават влиянието на „Джулиет“ върху кариерата им. Страничният проект на Бък — „Майнъс файв“, както и „Колдплей“ написаха песни за албума „Къде си?“ посветен на Кроу и издаден през 2002.

Съдържание

Страна 1:

1) „А ти си?“

2) „Изневяра“

3) „Ние сме в беда“

4) „Твърде дълбоко“

5) „Кого обичаш?“

Страна 2:

1) „Мръсни чинии“

2) „По-добрият мъж“

3) „Двайсетото позвъняване за деня“

4) „Кръвни връзки“

5) „Ти и твоят перфектен живот“

Ани разглеждаше фотогалерията на компютъра си и се питаше дали целият й живот не е пропиляно време. Не се смяташе за носталгичен човек или за някакъв лудит. Предпочиташе своя айпод пред старите винилови плочи на Дънкан, харесваше й да разполага със стотици телевизионни канали и обичаше цифровия си фотоапарат. Но едно време взимането на снимките от фотоателието не връщаше човека в миналото по такъв начин. Просто прехвърляш двайсет и четирите пози от почивката, само седем от които са горе-долу добри, пъхаш ги в чекмеджето и забравяш за тях. Без да ги сравняваш с другите почивки от последните седем-осем години. А сега просто не можеше да се въздържи да не го направи. Докато ъплоудваше или даунлоудваше или каквото там се прави, новите снимки заемаха мястото си до другите и тази безупречност започваше да я потиска.