Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Сведенията на античните автори за характера на келтското общество са противоречиви. Това може да се дължи както на действително съществуващи различия, така и на нееднакво добрата осведоменост на отделните автори. Преобладават сведения — и това е вероятно действителната картина — за патриархално моногамно семейство, в което бащата има власт над живота на жена си и децата си. Но въпреки очертаната доминираща позиция на мъжа в келтското семейство, в структурата му се намират и запазили се от матриархата елементи. Жената в келтското общество често се ползувала с високи почести, а понякога упражнявала и голяма власт.

Семейството се е основавало на традицията на договора между мъжа и жената и той можел да бъде анулиран по взаимно съгласие при неразбирателство. Жената запазвала правото си на собственост върху внесената от нея зестра по време на семейния живот, а в случай на прекъсване на договора тя я взимала обратно. Жената, дори омъжена, оставала член на своя род. Членове на майчиния род ставали извънбрачните деца, а в някои случаи и дъщерите.

Жената заемала значително място и в обществения живот. Известни са жени-вождове на племена. Жените не отстъпвали на своите мъже и във военното дело, при военни действия те ги придружавали. По време на самите битки играели ролята на поддръжнички на бойния дух (същото правели и друидите). Освен това жените имали свои божества и даже свои религиозни общества.

Всяко келтско семейство принадлежало към съответен род, който обединявал семействата по бащина линия. Родът осъществявал единството си не толкова на икономическа база, а по-скоро като духовна общественост. В неговата структура личат редица елементи, запазили се от тотемичния клан. Ярък пример е почитането на различни животни от членовете на всеки род.

Родовете образували племето, което оставало най-висшата клетка в структурата на келтското общество. Келтите никога не преминали стадия на племенната организация и само в периферията на келтския свят се срещали държавни или парадържавни форми (напр. Галатия в Мала Азия). Племето е съставено от групи хора, обединени от кръвна връзка по бащина линия. През латенската епоха се вижда как тази родова структура започнала да се трансформира в териториална общност.

Келтските племена били многобройни и с различна големина. Няколко от тях, които са и най-големи, достигали до 200–300 хиляди души (едуите, арверните, хелветите). Най-често келтските племена наброявали няколко десетки хиляди души и обитавали неголяма територия.

Структурата на келтската общественост значително се променила по времето на келтската експанзия. На новите територии тя невинаги се запазвала такава, каквато е била в Галия през I в. пр.н.е. Често мигриралите келти се смесвали и въпреки различната им племенна принадлежност оформяли нова обществена единица на основата на териториалната общност (скордиските, галатите от Мала Азия).

През първата половина на I хил. пр.н.е. начело на келтските племена стоял крал. През латенската епоха институцията на краля била изместена от ежегодно избиран племенен вожд. Нараснала и ролята на племенната аристокрация. Във военно дреме всяко племе избирало военачалник. В края на I хил. пр.н.е. някои от тези военачалници правели опити да задържат властта и след това да обединят под свое ръководство няколко племена. Тези опити да се създаде „държава“ завършвали с неуспех.

Цезар съобщава, че в келтска Галия имало три основни класи: друиди, конници и свободен народ. Конниците представлявали благородническата класа (племенната аристокрация). Те често били собственици на значителни поземлени владения. Силата на аристокрацията била подкрепяна и от системата на клиентите. Чрез покровителство, дарения и лични умения всеки аристократ привличал към себе си свободни келти, които ставали негови клиенти, т.е. хора, поддържащи с него тесни контакти и подкрепящи го в действията му. Броят на клиентите определял силата и позицията на аристократа.

Свободният народ се състоял от селяни, занаятчии и търговци. Върху него лежали редица дългове и задължения спрямо конничеството. В някои случаи тяхното положение се приближавало до това на робите.

Робството в келтското общество имало патриархален характер. Робите били включени в рода като негови непълноправни членове. Те изпълнявали различни функции — помощници в земеделските работи, в занаятчийството, а според Павзаний и помощници на конниците.