Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Особено интересни са широко разпространените в латенския свят котли . Най-често те били изработвани от бронз, а по-рядко от други метали. Един от тях, намерен при Гундеструп (Дания), се смята, че е бил произведен в ателие от карпато-дунавската или истро-понтийската област ( рис. 19). Сребърният котел, за който става дума, е открит през 1891 г. Той е висок 42 см, 62 см широк и тежи около 9 кг. От външната страна е украсен с фриз, съставен от седем почти квадратни полета с изобразени в тях човешки глави — може би лица на келтски божества, обкръжени от човешки фигури, обикновени и фантастични животни. От вътрешната страна се намира фриз, съставен от пет правоъгълни полета с изобразени различни сцени. Една изобразява лов на животни, друга култова церемония с участието на войници, която вероятно е свързана с инициация, и т.н. Някои автори смятат, че в изображенията на този котел се чувствува силно влияние тракийската култура.

Сцените и участвуващите в тях божества, изобразени на котела от Гундеструп, дават обилна информация за келтския култов живот и келтски пантеон. Главното изобразено божество е Кернунос ( обр. 3), представен с много атрибути и заобиколен от много животни, въпреки че котелът е открит на същинските германски територии, бил е произведен вероятно в близост или направо на територията на тракийския културен кръг. С етническата интерпретация на котела няма никакъв проблем. Представените божества и култови сцени напълно се покриват със знанията ни за келтската религия. Предназначението на такива котли също не събужда съмнение. За тяхната употреба в култовите обреди говорят античните автори, както и култовата сцена с такъв съд, изобразена върху самия котел.

Богатата информация, предадена от античните автори по въпроса за физическия тип на галите и тяхното облекло, е допълнена от елинистически скулптурни изображения, а напоследък и от антропологическите изследвания на материалите, открити в латенските некрополи.

Античните автори ( Полибий , Тит Ливий , Диодор , Флор , Дионисий от Халикарнас, Апиан , Павзаний , Плутарх) подчертават високия ръст на келтите, русите и червеникавите им коси, сините очи и светлата кожа. Те не издържали на трудности, горещина и много бързо се уморявали. Бързо и с много емоция реагирали на всякакви проблеми, не оставали дълго верни на своите обещания. В същност описанието на външния вид на келтите е доста универсално и подобни термини и определения се срещат при по-късната характеристика и на други народи от „варварска“ Европа (напр. германите). В елинистическата скулптура келтите са представени като атлетически мъже, често с бради или мустаци ( обр. 16), докато антропологическият материал дава съвсем други данни. Средният ръст на келтите бил от 150 до 160 см, често между тях се среща средиземноморският тип и, общо взето, представляват силно смесена популация.

Келтите обичали облекла в пъстри цветове и често украсени с геометрични мотиви. Понякога жените украсявали своето облекло с цветя или пък го бродирали с различни нишки, включително и златни. Облеклото на галите се състояло от хитон, туника и панталони, комбинирани по различен начин. Панталоните се появяват за първи път във „варварска“ Европа у келтите, заети вероятно от скитите или от другите народи от черноморския басейн, където се използуват отдавна. Те не са употребявани от всички племена. Потвърдена е най-ранната им употреба от келтите в Италия, а от по-късните сведения става известно, че са носени от жителите на цяла Галия ( рис. 20).

Галите закопчавали дрехите си с фибули и ги пристягали с кожени или метални колани. Това облекло е допълнено от богатите украшения, носени от жените и мъжете. Те обували дървени или платнени сандали. Между археологическия материал често се срещат и кожени обувки.

Нееднократно античните автори подчертават обичая на келтите да се сражават голи, като при това намазвали тялото си с масло. Това правели с оглед на по-голяма свобода в боя ( обр. 17). Допълнителният ефект, който търсели, било да всяват страх в редиците на цивилизованите армии.

Основна единица на келтското общество е семейството. То е моногамно, но като последица от местните условия в някои райони има и случаи на запазена полигамия (Британия) или полиандрия (Бретония).