Съдбата на душата на госпожица Уедърел и начинът, по който младата жена се беше опитала да я определи завинаги, не го интересуваха, още по-малко го интересуваха прелестите на тялото ѝ. В това отношение Шепард се различаваше от повечето мъже в Хокитика, които (както след седем часа Гаскоан щеше да отбележи пред Муди) от половин месец не говореха за нищо друго. Изчерпеха ли първата тема, подемаха втората, после се връщаха пак към предишната и това редуване им осигуряваше храна за дълги разговори.
Лулата на Нилсен беше угаснала. Той очука чашката о бюрото, за да изтърси пепелта, и след това се зае да я пълни отново.
— Струва ми се, че Алистър Лодърбак възнамерява да промени нещата — рече той, като развърза със свободната ръка кесията с тютюна. — Стига да го изберат, разбира се.
Шепард се подвоуми, но в крайна сметка попита:
— Следите ли кампанията?
Зает с кесията, търговецът не забеляза колебанието му. При появата на тъмничаря се беше уплашил и затова в началото се беше държал отбранително, ала той рядко оставаше задълго смутен. Теорията на Шепард за закона беше възбудила и поласкала ума му и той беше възвърнал душевното си равновесие. Отвличащите вниманието ритуали около пълненето на лулата — борбата с изтънелите, износени кожени връзки, сухият аромат на тютюна — го бяха успокоили. Без да вдига поглед, Нилсен отговори:
— Да, следя я. Чета речите всеки ден, и то с изострено внимание. В момента Лодърбак е тук, в Хокитика, нали?
— Да, тук е — кимна Шепард.
— Според мен той ще спечели — рече търговецът, като стри между пръстите си щипка тютюн. — „Литълтън Таймс“ го подкрепя.
— Вие лично цените ли го?
— Тунели и железница, това са неговите послания, нали? Прогрес, цивилизация и така нататък. Струва ми се, че вашето мислене напълно съвпада с неговото.
Той драсна клечка кибрит.
Тъмничарят не отговори, изглеждаше потънал в размисъл. После каза:
— Нямам навика да споделям политическите си възгледи в чужди кабинети, освен ако не бъда поканен, господин Нилсен.
— О, моля ви, заповядайте — отвърна любезно търговецът и размаха клечката, за да я угаси.
— С ваше позволение — наклони Шепард голямата си глава — ще кажа следното. И аз смятам, че Лодърбак ще спечели изборите не само за парламента, но и за длъжността управител на провинцията. Той има изключително обаяние, а връзките му със законодателните среди и Съвета говорят много за характера и уменията му.
— Всъщност ще му е за втори път да го изберат — прекъсна го Нилсен, който често обсъждаше политиката в чужди кабинети и за момент забрави, че е дал право на събеседника си да говори свободно. — Познат е.
— Познат е в собствения си кръг — уточни тъмничарят. — Той е верен на Кентърбъри и неговите тунели и железници, както вие се изразихте, са тунелът край Литълтън и проектът за железница между Крайстчърч и Дънидин. Като управител на провинция той ще насочи всички свободни средства към този тунел и към тази железница, както и би следвало, ако иска да спази обещанията, дадени по време на кампанията.
— Може и да сте прав за това, но като депутат той ще представлява Уестланд…
— Лодърбак е от Уестланд само по мандат — прекъсна го Шепард. — Не го виня за това, аз лично ще гласувам за него, господин Нилсен, но той не познава живота на златотърсачите.
Нилсен като че ли се канеше да вметне още нещо, само че тъмничарят не му даде възможност и продължи, повишил леко глас:
— Така стигаме до работата, поради която идвам при вас. Имам подкрепата на губернатора да започна строежа на нов затвор — не в досегашния лагер, а на един хълм северно от града. Сигурно си спомняте, че пътят до Хокитика е изграден от затворници? И аз възнамерявам да постъпя по същия начин, да използвам труда на мъжете под мое попечителство, за да построя затвора на Гледка.
Тази идея отговаряше напълно на представата за възмездие, която Нилсен имаше, и той се усмихна.
— Само че, както вече отбелязахте — продължи Шепард, — Алистър Лодърбак съсредоточава усилията си върху транспорта, в обръщението си към Съвета той призовава за използването на затворнически труд за строителството и поддръжката на пътя за Крайстчърч. Маршрутът през Алпите е все още опасен, не е удобен за ездач, камо ли за кола.
— И управителят на провинцията има окончателната дума по въпроса, така ли? — попита Нилсен. — Затворниците не са ли ваши, за да ги използвате, както намерите за добре?
— Уви, не. Те са мои само за да ги пазя.
Читать дальше
